Холи и коледните предизвикателства

Холи седеше в топлата стая, съзерцаваше елхата и разсъждаваше. Беше чула слуховете, които се носеха отскоро: някой беше откраднал всички коледни подаръци, които кметът на града щедро беше поставил под елхата, намираща се на централния площад. Трябваше да си върнат подаръците и тя искаше да участва в това. Да се спаси Коледата, за да могат всички деца да получат своето Чудо.

Тя имаше усещането, че знае къде се намира виновникът за изчезналите подаръци. Би било тъжно и дори иронично, че традиционното декемврийско тържество може да не е тъй празнично, което ще доведе до смут и паника, никак нямаше да е забавно. Тя знаеше, че това бе пакост от страна на зеленото странно същество на име Гринч. Той беше дошъл в градчето им неотдавна, незнайно откъде и се бе настанил в изоставената сграда на бившата билкарница. Утре... утре е денят на добрата акция, която Холи реши да предприеме. С тези си мисли и планове, а може би от топлите игри на пламъчетата в камината, тя се унесе в сън.

На другата сутрин, разбудена от гласовитото славейче, което беше получила като подарък миналата Коледа, тя стана и се усмихна обичливо на птичето. Сложи му от любимите зрънца и се отправи да закуси. След това се запъти към старата билкарница. По пътя се наслаждаваше и разглеждаше с възхищение украсите с които добрите жители бяха окичили всяко дръвче и дори пейките в парка и по улицата. Едно момче облечено в червени коледни дрехи ѝ подаде в ръце красиво опакован подарък с пожелание за весел празник. Холи благодари и продължи пътя си. Когато стигна мястото тя се огледа, да види дали Гринч не се спотайва наоколо или да я наблюдава от някой прозорец. Нямаше нищо подозрително, тя отвори скърцащата врата и влезе вътре. Изкачи се по витите стълби на втория етаж и влезе в една от стаите. Тогава го видя, седеше тъжен в едно кресло. Но когато видя момичето той веднага промени изражението си и я попита какво прави тук и защо нарушава спокойствието му.

– Гринч, ти не ме познаваш. – каза му Холи. – Но аз знам кой си и какво си направил. Искам да знам причините за решението да оставиш децата тази година без подаръци. По-добре ми кажи истината.

– Ха, мислиш, че можеш да дойдеш и да си върнеш подаръците ли? Глупаво момиче. Първо трябва да поиграеш една игра, и ако спазваш указанията ми, може и да се споразумеем накрая. – злобно отговори той.

– Добре. Така да бъде, но и аз имам условие: ако успея да изпълня всичко, ще се простиш доброволно с лошото си поведение и разбира се, подаръците ще върнеш. – съгласи се храбрата Холи.

– Нека да започваме. – сърдито и с нетърпение заяви Гринч. – Малка част от загадката се намира в един златен ключ, който се намира в къщата и ти трябва да го намериш.

Холи веднага се зае с търсенето. В къщата нямаше кой знае колко вещи и не след дълго време ключа беше намерен, скрит под старинен часовник. След това с този ключ тя трябваше да отвори някаква врата. Когато и тайната врата беше открита и отворена, момичето се озова в една стая, подът беше покрит със сняг и имаше дори и малки елхи растящи от самия под.

– Ах... освен подаръци, той е откраднал и част от градската горичка, заедно със снега и снежните човеци? – с възмущение си каза Холи. – Какъв негодяй!!!

– Следвай погледите на човеците от сняг и така можеш да намериш три подаръка. – извика зад вратата Гринч.

Холи се затича по снега в търсене на подаръците. В огромната снежна стая имаше толкова откраднати неща... Миниатюрни коледни къщички, червени пейчици, украсени с гирлянди, елхички...

Момичето търсеше буквално под дърво и камък и откри не три, а цели четири подаръка. Дори си помисли че зеленото същество от злобата си е забравило за четвъртия подарък.

– Хм... добре се справи! – ехидно се озъби Гринч. – Всичко останало може да намериш в тайното подземие, но него едва ли ще намериш, по-добре се откажи, защото ключът за там е по-специален, но аз няма да ти кажа къде е.

– Я, виж какво още намерих, когато търсих първия ключ, Гринч. – и Холи му показа един странен продълговат предмет приличащ на пирамида и изработен от кристали.

– Какво??? – изкрещя Гринч. – Как?

– Доскоро, Гринч, ще се видим отново, когато открия останалите подаръци. – тичешком извика момичето и хукна да търси подземието.

Дори не е мислила, че тази стара билкарница може да се окаже толкова странна и пълна с тайни врати и дори подземие... Отваряше подред всички врати и вратички. Имаше още едни стълби, но те водеха някъде надолу. Слизайки по тях тя усети някакъв сладникав силен аромат. Лутайки се и следвайки го тя се озова пред една врата със странна ключалка.. Веднага разбра, че странният ключ ще пасне. Така и стана. Вратата се отвори и Холи ахна от почуда. Стаята беше пълна с бонбони, всякакви видове имаше дори и желирани мечета шоколади и други лакомства. Обикаляйки из стаята Холи едва се сдържаше да не си вземе поне един бонбон (нали и тя като всяко дете обичаше сладките изкушения), но тя знаеше че не за това беше дошла. Зад една кула от дражета откри голям дървен сандък. Когато го отвори тя с радост възкликна – та там бяха скрити останалите подаръци.

– Е, Холи, не мислех, че ще се справиш, но обещаното си спазвам и ти получаваш три неща – подаръците, бонбоните като извинение и трето мен като приятел на теб и всички деца. Постъпих лошо като откраднах подаръците, но когато бях малък всички деца страняха от мен, защото когато една Коледа не получих подарък от Дядо Коледа, аз започнах да не вярвам в него и се подигравах на всички, които вярваха в него. След този ден бях винаги сам без приятели и мечти. Затова сега когато срещнах теб разбрах, че си много мило и добро момиче. Позволи ми да ти помогна с раздаването на подаръците.

Така всичко си дошло на мястото и Гринч станал добър приятел на децата.

Участва в конкурса „От новия „Гринч“ се вдъхнови, приказка напиши и чуднички награди спечели!“