Коледно приключение в едно вълшебно царство

Настъпват зимните дни и идва време за Коледа, празник, на който всички хора стават по-добри, изпълнени с вълнение и настроение. Но през това време има един крал наречен Краля на Гринчовете, който всяка година напуска своите владения и прави планове как да открадне Коледата. Откакто се помня съм слушала легенди за красивия, опасен зелен крал на име Гринч. Неусетно те са завладели ума и духа ми и са се превърнали в извор на вдъхновение и интерес, съществува ли, или е митично създание от легенда.

В един обикновен ден от ваканцията изпълнена с емоции и добро настроение, помагайки вкъщи за настъпващата Коледа, опаковайки подаръците грижливо и наслаждавайки се на всяка паднала снежинка, на всяко заскрежено утро и на лампичките по улиците, които така празнично ми намигват, забелязах лик в далечината. От интерес смело излязох навън, прекрачих смело напред и ликът стана по-ясен. Беше толкова висок, космат и голям. Ахнах от възхищение и че е истински, смразих се на място, не посмях да кажа нещо. Той ме гледаше лошо, хвана ме силно и ме дръпна. Изведнъж всичко се преобърна. Нямах друг избор освен да го последвам в неговото Подземно царство. Минах през тъмна студена и мрачна гора.

Стигнахме една изоставена порта и влязохме. Въртяха ми се доста мисли какво ли е намислил, дали ще ме нарани или всъщност е добър, но хората са му създали такъв образ без да са го опознали, само защото е различен. Вървяхме по доста стръмни пътечки. Стигнахме до Царството му, през целия път не продума нито дума, само се обръщаше и ме поглеждаше. Накрая стигнахме Царството му, огромен черен замък с градина пълна само с увехнали цветя. Покани ме все така мълчалив. Седнах и ме остави за няколко секунди сама. Започнах да оглеждам наоколо, навсякъде имаше подаръци и схеми с градове които е посещавал или мисли да посети и тази Коледа. Когато се върна му зададох въпрос, нима това, че е истински и легендата за него наистина е вярна и всичко отговаря на образа му. Той ми се усмихна и лошо започна да разказва за всичките си планове повече от които успешни, разказа ми и за сегашните си които са след няколко часа и че аз съм първата, която стъпва в неговите покои. Смутена и учудена от чутото и видяното го попитах защо го прави? Той така и не ми отговори. Докато стоях неусетно намерих в якето си домашно приготвени курабийки и бисквитки – мама винаги ми слага нещо за хапване в джобовете. Предложих му от бисквитките си и той се зарадва толкова много, че изведнъж се учудих още повече дали всъщност не е добро създание, което не е изпитало радостта от празника защото е сам в Царството си.

Отидохме в подземието на къщата му. Там лежеше кучето му на име Макс. Готов да се качи на своята шейна, грабна и мен. Странен мистериозен зелен Гринч, неочаквано ме привлече и ме изправи пред немислимото решение да го променя. Той стигна до моята къща, решен да ми покаже че ще открадне Коледата и ще вземе всичко, което празникът носи. Аз му попречих. Вместо това му предложих да празнува с нас и че ще получи не просто подарък, а внимание, вкусна вечеря и преживяване което не бе изпитвал.

Отново видях блясъка в очите му, той отново се промени за секунди. Остави всичко настрана, леко се усмихна и взе кучето си – Макс. Всички вкъщи се стреснаха и шокираха но нямаха нищо против, нали за това са празниците, за да ги споделяме заедно – рече майка ми. Какво значение има какъв ден сме, когато всичко най-важно е всеки ден да бъдем добри и да я има любовта, а Коледа е един такъв празник.

А аз най-неочаквано изпълних две неща, първо че спасих Коледата от Гринч, и второто че подаръкът ми към него беше писмо с вкусни курабийки и любимият ми комплект от химикал и тетрадка. А писмото ми гласеше следното пожелание към Гринч:

„Скъпи Гринч, желая ти всяка Коледа да те чака много щастие под елхата. Всеки подарък да е пълен с любов. Искам, моля, и наоколо да виждам повече доброта в теб и всички други. Това си пожелавам от сърце! Затварям очи, натискам „Сподели“ и вярвам, че всичко ще се сбъдне.“

Участва в конкурса „От новия „Гринч“ се вдъхнови, приказка напиши и чуднички награди спечели!“