Прилепобавачки, не е зле!

Продължава от Предателка ли е жълтата шапка?

И ето, Мама Мия наистина долетя до тях и кацна грациозно на една ледена висулка. Мама Мия беше наистина красива прилепка. Млечно бяла, с големи лилави очи.
– Здравейте? Как сте? – любезно ги заговори тя.
– Много хубава жълта шапка имаш! – прилепката се обърна към Теодор.
Той не знаеше какво да каже, защото гласът й беше тих и нежен, като на всяка истинска майка.
– Къде ли е мама? Дали ме търси? – притесни се изведнъж момченцето и притеснено се усмихна.
– Вие виждате ли цветовете? – не се сдържа да попита тигърчето.
– Да, миличък! Разбира се – ледените прилепи имат много добро зрение.
– Защо ни доведоха тук? – попита Теодор.
Той твърдо реши, че все пак трябва да прекъсне нишката на неизвестността и да разбере.
– Какво ли е да говориш с някого, като си надолу с главата. – помисли пък тигърчето и реши, че някой ден непременно трябва да опита.
– Казах на момчетата да намерят бавачка за моето снежно съкровище, а те са намерили вас?
– Мислите ли, че ставаме за бавачки? – заоглежда се тигърчето.
– Какво правят бавачките?
– Хранят бебетата и им сменят мръсните памперси. – обясни му Теодор.
– Хахаха – запревива се от смях тигърчето, като сочеше своя приятел – Ти да сменяш памперси, че ти самия спиш с памперс.
– Само понякога! И то през нощта. – обиди се момченцето.
– Е, и други неща правят бавачките, – намеси се мама Мия, – но да ви кажа, аз си представях бавачка прилеп. Иначе сте големи сладури. – литна мама Мия и откъсна две ледени висулки от тавана и подаде по една на всеки един от тях.
– Заповядайте!
– Благодаря... – взе висулката Тео и се чудеше какво да я прави.
Да играят на войници пред мама Мия не вървеше май, да хвърлят копия също.
– Много са вкусни! – подкани ги мама Мия да опитат – истински бял шоколад – опитайте. Ако предпочитате ще литна малко по-нагоре да ви донеса с лешници или с малини. Има и с боровинки... с каквото поискате.
– Страхотен е! – светнаха очите на Теодор.
Тигърчето предпазливо близна от своята ледена висулка. После лекичко гризна и се усмихна.
– Невероятно!
Не бяха и мечтали да попаднат в такъв невероятен свят.
– Елате да ви заведа в бонбонената зала – предложи мама Мия.
– Бонбонената зала! – ахнаха и двамата приятели.
– Знаете ли, госпожо, май нямаме нищо против да останем тук и да сме прилепо бавачки. – започна Теодор.
– Да, да да! – не е трудно да си бавачка. Аз ще науча прилепчето ви на чудесни неща, като например как да се премята в снега. – заподскача тигърчето.
Мама Мия ги поведе към бонбонената зала, като летеше меко покрай висулките. Чак тогава двамата приятели се огледаха и видяха, че наистина досега са били в зала от бял шоколад, посипана обилно с кокосови стърготини.