Какво е свободно падане?

Продължава от Къде е Ехото?

Тигърчето се ококори:
– А! – каза тигърчето.
– А! – каза момченцето.
– Как дойде тук? – попита тигърчето.
– Както и ти. – отговори момченцето.
– Падна в дупката? – попита момченцето.
– Да. И падах много, много дълго време и много дълго време те виках.
– Значи ти си бил Ехото? – опъна мустачки тигърчето.
– Не съм бил никакво ехо, аз съм си аз – Тео. – тропна с краче момченцето.
– Да, ама ти викаше ехо, ехооо. – Нали, нали? – питаше тигърчето.
– Е, това, че викам ехоо, ехооо, за да ме видиш не значи, че съм се превърнал в ехо. – начумери се момченцето.
Тигърчето така се зарадва, че скочи върху момченцето и взе да го ближе по нослето, по ушите, по ръцете и викаше:

Ти си Тео, Тео, Тео!
Ти си моят малък Тео!

Момченцето се изтупа от снега, изправи се и то заподскача!

Ти си Тео, Тео, Тео! Ти си моят малък Тео!

И двамата приятели затанцуваха и запяха. Сочеха се един друг, бутаха се един друг и се смееха.

Ти си Тео, Тео, Тео!
Ти си моят малък Тео!
Имаш си уши, уши, уши!
Ти си Тео, Тео, Тео!
Ти си моят малък Тео!
Имаш си очи, очи, очи!
Ти си Тео, Тео, Тео!
Ти си моят малък Тео!
Имаш си ръце, ръце, ръце!
Ти си Тео, Тео, Тео!
Ти си моят малък Тео! Ти си Тео, Тео, Тео!

Прегръщаха се и се търкаляха. И наистина се зарадваха да се видят. Въпреки че се бяха разделили само преди минута, сега се радваха, че са отново заедно. Предвид на всичко, което се беше променило през тази минута, те усещаха, че е съдбовно. С една дума важно.
– Една минута свободно падане, една минута и хоп, всичко е ново и различно. – поклати опашка тигърчето.
Беше чуло това изречение от стария Мечо и реши, че точно сега е много подходящо да го каже. Момченцето не разбра много и накрая попита:
– Какво е свободно падане?
– Не знам. – каза тигърчето.
– Мечо каза, че свободно падане е като паднеш, без да те бутне някой. И като продължиш да падааш ли падааш.
– Аха! – завъртя очи момченцето.
– Добре, че не се ударихме силно. – отбеляза тигърчето.
– Мама винаги казва – внимавай да не паднеш. Ама аз внимавах! И аз внимавах! Не всеки ден в живота ти една минута има такова истински важно значение. Но случи ли се такава минута, трябва да си готов за пълна промяна.
Промяна... тигърчето надушваше промяната, но все още не можеше да разбере дали промяната е хубаво или лошо нещо. Къде ли бяха попаднали? Огледаха се наляво. Огледаха се надясно. Тигърчето и момченцето не знаеха, кое е ляво и дясно, но знаеха, че ако се огледат във всички посоки със сигурност ще са се огледали и наляво и надясно. Така че се огледаха. Огледаха и съвсем се объркаха. Навсякъде беше бяло и ледено. Все едно бяха попаднали в огромна стая с огледала от лед, висулки от лед, лабиринти от лед и пързалки от лед. Тигърчето се подхлъзна и хоооп се пусна по една ледена пързалка. Оказа се, че тя не е много стръмна и дълга и тигърчето се завъртя, завъртя и спря.
– Якооо! – викна то и очите му светнаха.
– Опитай и ти! – предложи на момченцето.
Теодор предпазливо опита с краче, леко приклекна и седна на леда.
– Ледът е топъл! – каза момченцето. А мама винаги казва – не си слагай лед в сока, че ледът е много студен и ще те заболи гърлото.
– Майките грешат, понякога. – отбеляза тигърчето. Или пък този лед не е като другите. – допълни го момченцето. Хързулна се и се спря при тигърчето.
– Да намерим още пързалки! – викна тигърчето и заподскача.