Калинката Юли и прекрасният принц

Живяла някога една принцеса. Тази принцеса била калинка и се казвала Юли. Имала красива пелерина. Дворцовият шивач бил зашил черни точки на червената й рокля. Юли живеела в огромен замък от листенца. Замъкът се намирал в двора на къщата на чичо Иван. Червеят й бил градинар – разкопавал почвата, Мравчо засявал във всяка дупчица семенце. Пазачите й били бръмбарите – те стояли пред портите на двореца в бляскавите си одежди и държали пръчици, които били най-страшните им копия. Баща й бил едра калинка и властвал в целия дворец. Майка й била добра и красива калинка. Цялото семейство живеело спокойно и в разбирателство с поданиците си.

Сутрин, като станели от сън, излизали в градината на двореца. Юли излизала след майка си и баща си, поздравявала всички:
– Добро утро! – казвала Юли.
– Добро утро и на вас, принцесо, как спахте? – отговаряли пазачите.
След това царското семейство отивало в двора, пиели си вода от росна капчица, къпели се в дворцовата баня с росни капчици. Прислужниците пеперудки донасяли една капчица и Юли си измивала очичките с нея. След това отивала на разходка в двора. В средата имало едно голямо цвете. Принцесата се качвала по него, защото много обичала да гледа от върха природата. Любувала се на тишината и зеленината. Гледала как рицарите-бръмбари се упражняват с тревички вместо саби как да защитават двореца и неговите обитатели. Работливите мравчици, в дълга редичка как носят храната за обяд, пчеличките как носят десерта – медец. Много обичала да наблюдава всичко това – как кипи животът в двореца и освен това чакала принца от сънищата си. Представяла си го, че изведнъж се появява в далечината на своята бяла пеперудка.

Юли много слушала родителите си и никога не излизала сама извън двора на замъка. Но един ден Юли решила да види външния свят и излязла извън двореца. Чичо Иван поливал с лейка райграса, където Юли се разхождала. От водата станала локва и без да иска принцесата попаднала в нея. Тя била толкова беззащитна. Не знаела как да се справи, не можела да плува, викала за помощ, но чичо Иван не я чувал, защото бил висок и не можел да и чуе тъничкото гласче. Пелерината на Юли се намокрила и тя без малко да се удави. В този миг се появил един калинчо, който се разхождал на едно щурче. Той се казвал Кен. Щурчето и Кен били приятели и често си играели заедно. Видял изпадналата в беда принцеса и подал пипълце, за да й помогне да излезе от локвата. Тя се качила на щурчето, благодарна, че Кен я е спасил. Това бил нейният принц. Той я завел в неговия замък, който се намирал в другия край на райграса на чичо Иван и се оженили. На сватбата им щурчето свирело толкова хубаво, както никога до сега.

Заживели спокойно и щастливо. Родили им се две дечица – калинчета. А внучетата на чичо Иван обичали да вземат в ръчички Юли и Кен, да питат “Калинке, калинке, къде ще се оженя?“ и да гледат на къде ще излетят двамата младоженци.

Участва в конкурса за зелена приказка.