Алиса в огледалния свят или едно изгубено във времето дете

Както се разхождала Алиса в чудната градина, заобиколена от птички и красиви цветя ухаещи на приключение, заслушала чудна песен на красиво птиче с чудновата човка. Огледала се, искала да го съзре, песента била толкова пленяваща и навявала непознато чувство у Алиса, което тя не можела да разбере. Някъде по клончетата отрупани с листенца, ту бели, ту леко зелени, тя видяла не птичка, а чудновато създание с пипала, приличащи на клончета. За миг искала да отиде по-близо, но глас от далечината казал...
– Не-е-е, спри и крачка повече не прави! Ще съжаляваш.

Алиса погледнала учудена, уж на вид миловидно птиче, неприличащо на птиче. Песента му шепнела магични слова, които слушайки ги я впускали в един друг свят. Алиса затворила очи. Искала да види света, който птичето с пипала пеело в чудната песен.
– Каква е тази песен и как се казваш? – едвам промълвила тя вперена със затворени очи в чудният свят на мелодията.
– Аз съм Пипалко, и ти не можеш да ме видиш с твоите очи. Виждаш само онова, което аз искам. – прошепнал той.
– Как? Аз те виждам, виждам чудната ти човка и пипалата, които криеш в клоните. – казала Алиса.
– Ооо, не, аз съм страшен и грозен... – затаил дъх и едвам промълвил Пипалко.
– И какво е толкова страшно? Можеш ли да се покажеш? Къде живееш? Колко са големи пипалата ти? – изведнъж го затрупала с въпроси.

Мълчание! Замлъкнаха и двамата, песента, която за миг пленяваше съзнанието на Алиса изчезна. Алиса остана на място, чакаше и искаше тази песен да звучи отново. Погледна към клоните и какво да види? Пипалко го нямаше. Стъмни се и всичко замръкна, птичките вече не пееха, цветята затвориха листенцата и всичко заспа сладък сън. Алиса трябваше вече да се прибира. Думите на Пипалко тихо ехтяха в главата ѝ.

„Колко ли страшен може да бъде Пипалко, колко ли грозен е в действителност, и как може да пее такава красива песен, която остава дълбоко в мен“ – вървеше бавно и мислеше Алиса. Не щеш ли, изведнъж в тъмната далечина видя нещо бляскаво и приказно. Някаква светлинка блестеше и сякаш приканваше да отиде да види що е то. Забърза крачка към светлината без да осъзнава къде ще я отведе тази чудновата искра. За миг светлината сякаш ѝ проговори, като азбука в тъмнина, онази азбука, която е скрита от хората, онази азбука, която човек може само със сърцето си да я разбере. Наближи и погледна. Светлината искреше от една мъничка дупчица дълбоко в корена на едно голяяямо дърво с красиви клони. Не можеше дори пръстчето си да мушне в тази дупчица, а толкова ѝ се искаше да влезе там. Чуваше се нещо като песнички от друг свят, тъй красиви, мелодични....

Изведнъж се досети за Пипалко. „Тази мелодия и песнички бяха досущ като неговите, а той не ѝ беше отговорил на куп въпроси, които го попита. „Къде ли е? Какво ли прави? Само да можех да вляза...“ – помислила си тя. Понечила да си тръгне, но изведнъж нещо под крачето ѝ така силно я боцна, че я заболя.
– Ох ! Какво толкова има под крака ми?

В тъмнината не се виждаше, но пипнешком с ръката си хвана нещо като мъничка курабийка, която бе направена от розово брашно с лилави семки. Какво ли е това? Няма кой да попита, но от обратната страна на курабийката имаше надпис.
„Ако искаш да видиш къде живея и да бъдеш мой гост просто изяж тази курабийка, но не я яж цялата, защото ще те отведе при другото дърво. Изяж половината и ще се озовеш пред дървото на мечтите, там, където чу песничката ми“. Как, кой ли е написал това.... запита се Алиса. Изведнъж блясък в тъмнината се промъкна. Тя се сети за песничката на Пипалко. Любопитството, което я бе обзело, я накара да изяде курабийката. Случи се чудо, тя стана толкова мъничка, че можеше да се провре в мъничката дупка.

Огледа чудния свят, в който се бе озовала. Беше тооолкова красиво, пълно с красиви и чудни създания. Тръгна водена от мелодията с очакване да види Пипалко. По пътя я настигна мъничко създание приличащо на мече и пчела.
– Какво си ти? – каза Алиса. – И къде отиваш?
Създанието я погледна и на вид намръщеното му лице каза тихичко:
– Отивам при краля на тази страна, искам да му помогна да свали пипалата си и да стане красив момък.
– Как... Та нима той е момък и то красив? – хахаах помисли си Алиса, като видя колко е уродливо създанието – ту мече, ту пчела.
Побърза да върви с него бързичко и пристигна пред портите на двореца. Те бяха украсени с камъни от злато и порти от сребро. Създанието почука три пъти и те се отвориха сами. Погледна към Алиса и кимна да влезе с него. Стълбището бе дълго, криволичещо нагоре, нагоре в небето и Алиса за миг се замисли дали да продължи. Бе толкова високо и тъй далечно. Продължи, искаше да види краля и да го попита за Пипалко. Пътят бе три дни и три нощи. Изтощена на последното стъпало седна и погледна към мечето приличащо на пчела. То бръкна в торбичка, която носеше през рамо и извади една тиквена семка. Подаде я на Алиса и кимна с глава. Тя взе семката и я сложи в устата. Ох, колко бе сладка и как приятно галеше сетивата ѝ.

Затвори очи за миг, но не заспа, а сякаш бе заспала. Намери се пред краля. Той бе с една огромна корона и огромно червено наметало. Кой ли е този господин, каза си тя.
– Извинете... търся едно птиче неприличащо на птиче, пеещо красива нежна песен. Къде мога да го намеря?
Кралят се обърна и полека свали наметалото. Под наметалото се виждаха клончета с красиви нежни цветя, по клончетата бяха се наройли мънички жужащи пчелички, които обикаляха от цвят на цвят да събират нектар.
– Мен търсиш, аз съм Пипалко.
– Но как, ти си тъй голям ииии тъй големи клони, и пчели и иии цветя, не може да си ти.
– Аз във вашия свят съм мъничък и с пипала, а в моя съм голям и с клони. Ти не можеше да ме видиш, защото ако ме бе видяла, щях да остана там при вас без да мога да се върна в моя свят. Аз трябва да идвам от време на време, за да събирам пчелички, затова и трябва да се крия, а мечето приличащо на пчела идва да събира меда, който пчелите трупат на ей онова място! – посочи с клончето едно голямо гърне. – Той ми помага да сваля тези клони и да стана за един ден отново човек и красив момък. Ако искаш остани и ще бъдеш мой гост за три дни и три нощи.
– Добре! – любопитна какво ще стане Алиса се съгласи.

Мечето приличащо на пчела помогна на краля да съблече тези красиви клони. Алиса бе негов гост три дни и три нощи. Той ѝ показа неговия свят и красивите създания. На третия ден Алиса трябваше да си тръгне, но как ще остави краля и как да се върне? Пипалко – краля и подарил шишенце с мед от пчеличките. На стъклото пишеше „само една лъжичка“ и ще те отведа при дървото на мечтите. Това бе мястото на което Алиса видя и чу песента на Пипалко. Сбогува се с него. Загреба само една лъжичка мед, сложи я в устата си и се озова пред дървото. Слушаше отново песента на птичето, този път бе още по-красива, защото Пипалко вече не се криеше в клоните, защото бе неин приятел.

Ех, колко чудни приключения я съпътстваха и колко бе интересно около нея !

Участва в конкурса „Приключение в Огледалния свят“