Първият учебен ден на Елиза

Една сутрин Елиза се събуди. Това ще ви прозвучи твърде обикновено, но не беше. Тази сутрин Ели тръгваше за пръв път на училище! Тя беше пълна с енергия. Стана и се зае да приготвя раничката си. Сложи тетрадките и учебниците. Блокчето, цветните моливи и боичките. Взе си химикали във всички цветове, за да може по-важните неща да изписва разноцветни, тъй като така по-лесно се забелязва и помни. Докато се оправяше, обаче една от куклите й проговори:
– Ти ще ни оставиш сега! – измърмори русата кукла с голяма синя капела и ретро рокля. 
– Няма да ви оставя, ще се върна! – каза Ели. – Просто ще ме няма няколко часа! 
– Ти ще ни забравиш! След училището вече няма да искаш да си играеш с нас! – намуси се една синеока кукла с нежна бяла рокля и ветрило.
– Няма да ви забравя. Като отивам на море не ви забравям, също така като ходя и при баба и дядо. Тогава ме няма за много време, а сега ще отсъствам броени часове!
– Защо не ни вземеш? – разплака се една порцеланова котка. – Така правеше като ходеше на градина.
– Да, защо не?! – добави хълцайки другарката на котето, една порцеланова кукла с бяла като сняг кожа.
– Ние ще бъдем с теб и ще си играем.
– Не може, мили мои! Ще се счупите в раницата ми, а и в училище кукли не може! – обясни Елиза.

Така спора продължи дълго. Момиченцето ги молеше, но играчките не отстъпваха: 
– Аз няма да се счупя! – каза плюшеният мечок.
– Да, но си твърде голям.
– Аз съм малка и ще се побера! – кресна малка стъклена русалка. 
– Така е, но си твърде крехка. Един път да пусна раницата и ще се счупиш на хиляди парченца в нея!
– Аз съм още малък и съм от пластмаса! – викна малко джудже, което едва имаше 2 сантиметра.
– Твърде си малък! Теб ще те изгубя.
– Добре, тръгвай! Но ни обещай, че като се върнеш няма да си ни забравила и все още ще ни обичаш! – примириха се куклите.
– Обещавам ви, скъпи мои другари!

Елиза тръгна, но докато вървя заваля дъжд! Нормално е, все пак беше есен. Захлупи се с качулката и продължи. Щом влезе в училище видя, че там цари голяма веселба. Децата там знаеха много игри и се забавляваха перфектно. Ели се запозна с госпожите и децата и си намери много нови приятели. Скоро дойде пролетната ваканция. Времето мина неусетно. На Елиза не и се почиваше. Беше и толкова приятно. Научи много нови неща и ги съчетаваше с игри. Пролетта беше изпълнена с цветове и Ели искаше да сподели радостта си приятелите и учителките на училище. Сети се за куклите... нали им беше обещавала да не ги изоставя. Е, може би пролетта трябваше да бъде споделена с куклите, с приятелите пак щеше да се види, но нека не забравя обещанията си – те трябва да се спазват!

Участва в конкурса "Литературен тетрис".