Невероятното приключение на малките мравчици

Съществувала някога в дебрите на гората Вирджиния работлива мравчица на име Корин. Тя живеела в един от най-големите мравуняци там – в мравешкия град Кониридели.
Кониридели било малко, но приветливо градче, в което милиони малки мравчици се трудели всеки ден.

Корин и нейните приятелки се разхождали в гората, когато на пътя им се изпречил един страшен рогат бръмбар. Малките мравки не знаели какво да правят и се отправили към близкото дъждовно ручейче. Там намерили листо, което решили да използват за лодка и се качили на него. То било мъничко, но ги побрало. Листото започнало да плава по водата. Бръмбарът ги последвал, но когато видял водата избягал. Точно тогава започнало и приключението на мравчиците. Носели се по течението на водата. Не след дълго дъждовното ручейче минало покрай една кална локва. Мравчиците съзрели, че в калната вода има нещо. Тогава и дочули викове за помощ. Като приближили, видели безпомощна божа кравичка, която с всички сили се опитвала да се спаси. Опитвала се да излезе, но без никакъв успех. Мравчиците се втурнали да й помагат. Оставили листото на брега и побягнали с всички сили към локвата.
– Как попадна тук? – попитала Корин.
-Ох, сестрице мравчице – тъжно казала божата кравичка – озовах се тук, когато с моя брат се гонихме. Подхлъзнах се и паднах тук, измокрих се и не мога да изляза. Братчето ми отиде да извика помощ, но още се бави. Ще се смрачи. Кой знае къде е, да не се е изгубил? – изхлипала тя.
– Ах, горката! – възкликнала Корин – Да й помогнем по-бързо!
– Но... как? – казала една от приятелките на Корин. – Та ние сме толкова мънички.
– Хммм... нека помисля. – казала тревожно Корин.
– Измислих! Виждате ли онова стъбълце ей там?
– Да. Да го вземем ли?
– Да. То ще ни послужи за въже. Хайде, ще успеем!
И така мравчиците взели стъбълцето и го пуснали в калната локва. божата кравичка била спасена!
– Много ви благодаря. Ако има нещо, с което мога да ви помогна ще се радвам да го направя! – казала с безкрайна благодарност спасената буболечица.
– Всъщност има нещо, което може да направиш за нас. – казала Корин. – може ли да ни покажеш пътя до нашия мравуняк?
– Не, но зная кой ще ви ориентира. Плавайте по ручейчето и ще видите едно необикновено дърво с три хралупи. Влезте в първата и там ще видите царя на дървоядите. Той знае пътя към вашия дом.
– Благодаря! Вече знаем към кого трябва да се обърнем. До скоро!
– Доскоро! Пазете се! Още веднъж благодаря!
И приятелките се отправили към листото-лодка. Откачили го от тревичката, за която го били завързали, качили се и потеглили отново по водите на ручейчето.
– Никога няма да ви забравя! – казала божата кравичка с благодарност в очите. – Сбогом приятели мои! – Сбогом и ние няма да те забравим никога! – носело ехото гласа на мравчиците.
И приятелките продължили своето невероятно пътуване.

Те се носели по водата, но и управлявали листото – е, до колкото могат тези малки същества. Мравчиците видели необичайното дърво, за което им говорела божата кравичка. Съзрели трите хралупи и влезли в първата, както им било обяснено. Царят на дървоядите ги упътил за най-прекия път до дома. Така те стигнали до своя мравуняк. Царицата на Кониридели ги наградила с медали за храбростта, която са проявили за спасяването на божата кравичка. Сега мравчиците вече знаели, че със смелостта, която са проявили са си спечелили и нова приятелка, това било най-важното за тях и били много горди и щастливи с постъпката си!

Участва в конкурса за зелена приказка.