приказки модерни
Как се лекува лъвски страх
– Еееео, лиани! Еееео, банани!
Ех, маймуни, златни дюни,
папагали, портокали,
тарамбуки до зори –
в Африка живот гори!
Ала веднъж нашир и надлъж се разнесъл такъв крясък, че настръхнал на Сахара ленивият пясък! Папагалът, известният глашатай, кръстосвал Африка от край до край
и разнасял най-новата новина в цялата страна:
– Видяяях, видяяях – лъвът е болен от страаах! Царят лежи премалял и съвсем, ама съвсем пожълтял! В джунглата хаос царува – всеки прави бели и лудува!
Папагалът отлетял и продължил да говори как Африка е направо с краката нагоре –
маймунките скачат, крещят и замерят с кокосови орехи когото намерят; хипопотамът олял слона със кал и после го сочел, и му се смял, че хич не прилича вече на слон, а на гигантски шоколадов бонбон; слонът, ядосан, подложил хобот и препънал жирафа с фасона горд; и изобщо, като няма кой да управлява, ей така става!
– Маймун-маймун-маймунджулък!
И няма кой да каже “Млък!”
Без цар във джунглата е рай –
крещи, подскачай и играй!
Събрало се тогава африканското племе и се зачудило какво решение да вземе.
– Как лъвът да се вдигне и пак да царува?
– А такъв лъвски страх как се лекува?
– Как се лекува страх? С пердах!
– А чухте ли за зелените хапчета грах?
– Да, вчера щъркелът се похвали, че далече в чужбина такива видяли…
– Ами! Нека взема по храброст уроци!
– От кого? От пустинните малки мишоци? Че нали уж лъвът е най-смелият тук…
– А дали да не бъде пък цар някой друг?
Най-накрая едно африканско дете, което не можело дори да чете изненадало всички с един въпрос, толкоз съществен и толкова прост:
– Ама Лъвчо, дето е силен и страшен, от какво е уплашен?
Тогава глашатаят-папагал долетял и запял:
– Май че забравих да ви разкажа – както си се изтягал на плажа и се радвал на топлото време, да вземе и да задреме… Изневиделица – пльос! – точно върху царския нос на лъва, блажено заспал, пльоснала жаба, цяла в тиня и кал! Сигурно щъркът я е изпуснал, додето летял… Лъвът позеленял, прежълтял, побелял… Все едно го ударил гръм! Все едно видял таласъм! Затова не е на себе си, значи... И не ръмжи, ами само плаче…
– Ах!... Как се лекува такъв голям страх?! – ахнало африканското племе и ококорило очища големи!
– Да му изпеем жабешка песен, танцът на жабите също е лесен – щом го накараме да се разсмее, бързичко Лъвчо ще оздравее – затананикало онова дете, дето не можело дори да чете.
Жабче-жабче-жабуранче спало тихо под юрганче,
ала в сънения мрак се дочуло: трака-трак!
Кой ли трака в ракитака?! Има два червени крака…
Има дълъг врат, крила, човката му е игла!
Скок – насам и скок – обратно… Жабче-жабуранче блатно, ще пътуваш за чужбина в щъркелова лимузина!
А цялото племе така скачало и танцувало, че чааак на Северния полюс се чувало!
Лъвът лека-полека се успокоил, после направо се развеселил и си развял лъвската грива, и си сложил короната, дето тъй му отива … И изобщо – забравил всякакъв страх, без да глътне дори едно хапченце грах!
На всеки може нещо страшно да се случи, но то, приятели е, за да се научи, че и най-големият, ама лъвски страх, се лекува най-спешно с един голям смях!