Светът с огледалата – историята на един вълшебен сън

Заставам пред огледалото в ръце с моя любим котарак Жожи. Той протегна лапички и двамата се мушнахме през голямото сребристо стъкло. Тръгнахме по сребриста огледална пътека. След кратко вървене пред нас се изправи голям приказен замък. Любопитният Жожи се отскубна и побягна през голяма огледална врата. Затичах се след него, но навсякъде около мен имаше лъскави сребристи огледала. Виждах се във всевъзможни варианти. В едно от огледалата се виждах като великан, обърнах се на другата страна и се видях в огледалото като малка феичка. Накъдето и да се обърна, огледалата ме показваха в различна форма – ту дебела, ту слаба, ту разкривена.

Лутах се напред, назад и почти ме достраша, когато пред мен се разкри чудна гледка – озовах се в градина пълна с красиви цветя и чудновати дървета. Жожи стоеше в средата на една полянка с принцеса Кейт, която беше открил да се разхожда в приказната градина. Бялата Кейт беше господарката на замъка и мило разговаряше с Жожи. След като ме видя се стресна и ме попита:
– Коя си ти?
– Аз съм Йоана, а това е моят Жожи! – казах стреснато аз.

– Хм, Жожи ли се казва това красиво коте? Аз ще го нарека Роналд! Толкова е сладък и вече е мой! – ехидно отсече господарката на замъка – принцеса Бялата Кейт.
– А, не, не-е! – извиках силно и се събудих в удобния си креват, а до мен кротко си лежеше рижавият малък Жожи.

Участва в конкурса „Приключение в Огледалния свят“