Моята красива България

Вървя си по една пътечка и изведнъж се спъвам в едно камъче. Падам на тревата. Тя е мека като памук и зелена като изумруд. Поизправям се и пред мен се простира килим от пъстри уханни цветя. Стъпвам си на краката и виждам огромен, чист, красив и син водопад. Той се влива в пенлива река. Оглеждам се, пред очите ми се ширва величествената Стара планина. По нея са накацали милиони могъщи стари борове. Вдигам поглед – над мен е лазурното небе, по него плуват бели облачета. Мисля си, че съм в Рая, но не, аз съм в моята красива България.