Барби и плюшените играчки

Една от любимите играчки на Шели беше плюшеното мече, с което тя спеше. Наричаше се Тата. Барби й го бе подарила, когато Шели бебе съвсем малка и тя си мислеше, че мечето винаги си е било там.

Веднъж Шели и другарчетата й получиха покана от детската ясла. Барби я прочете на глас. Ето какво пишеше на нея: “Заповядай на забавни игри сред природата. Моля те да дойдеш с по-възрастен придружител и да донесеш любимата си плюшена играчка”.
- Тата! – извика Шели.

 - Това е само след няколко дни, миличка – каза Барби. – Искаш ли да изпечем сладкиш?
Шели радостно кимна.
Вечерта, преди да отидат на излет, Барби и сестричката й направиха сладкиша. Шели беше донесла Тата да помага и Барби му върза кърпа около врата, за да не се изцапа. Тя и Шели вече си бяха сложили престилки.
Шели искаше да опита тестото, но Барби и обясни, че ако си похапва от него, няма да стигне за сладкиша. Но Шели си вземаше по малко от тестото, докато Барби извади формата от шкафа.
След като изпекоха сладкиша, го украсиха с розова глазура, разноцветни листенца и цветчета, направени от марципан. Сладкишът стана толкова хубав, че Шели искаше да го запазят, вместо да си похапнат от него.
Когато Шели взе Тата, за да му покаже красивия сладкиш, усети, че целя лепне. Тя реши, че мечето се е допряло до тестото, без да го забележат. Подаде го на Барби и й каза, че трябва да го изкъпе. Шели си мислеше, че Барби ще го изкъпе във ваната. Затова много се учуди, когато сестра й сложи мечето в пералнята и я включи.
 - Някои мечета са направени така, че могат да се перат. Тата е едно от тях – обясни Барби. Шели се настани пред пералнята и загледа как Тата се върти вътре. Тази нощ мечето трябваше да изсъхне и затова нямаше да спи в нейното креватче. Когато тя си легна, то остана до радиатора. На сутринта, след като закусиха, Барби и Шели тръгнаха на път. Барби знаеше точно мястото, където трябваше да се срещнат с другите деца. Когато пристигнаха, приятелката на Шели, Челси, бе вече там. Тя беше донесла плюшено зайче, което се наричаше Зайо Байо. Шели познаваше Зайо, но Тата никога не го беше виждал. Затова двете плюшени играчки трябваше да се запознаят. Щом дойдоха всички директорката на детската ясла ги приветства с „добре дошли“.
- Нека най-напред да разберем коя играчка чия е – каза тя.
След това помоли всички деца да оставят плюшените си играчки върху едно одеяло. Когато ги наредиха, те започнаха да отгатват коя играчка на кого е. Шели беше видяла едно малко момченце, което носеше плюшено слонче. Когато дойде нейният ред, тя занесе играчката на момченцето и го попита за името на слончето. То се казваше Слончо Пинки, зощото ушите му отвътре бяха розови.

Зайо беше вече при Челси, а Шели все още чакаше някой да й донесе Тата. Едно момиченце с бяло мече в едната ръка и Тата в другата се приближи до тях. Тож искаше за замени своето мече за Тата. Когато разбра, че Шели не иска да даде Тата, момиченцето се разплака. Тогава Барби му обясни, че неговото мече ще бъде много нещастно, ако живее на друго място. Момиченцето не беше помислило за това. То погледна мечето и го притисна до себе си. След като играта свърши, децата извадиха храната, която си бяха донесли. Барби сложи сладкиша на одеялото, за да го погледат, докато си хапват сандвичи. Шели покани Челси и Зайо да си вземат от сладкиша. Покани също момиченцето с бялото мече и момчето със Слончо Пинки. Децата много харесаха сладкиша. Когато се нахраниха, Барби им предложи да си поиграят, докато тя почисти наоколо.

Трите момиченца станаха и в този момент момченцето се разплака. Скоро всички разбраха каква е причината. Слончо Пинки беше изчезнал. Майката на момченцето дойде и го прегърна, за да го успокои. В това време момиченцата и Барби започнаха да търсят слончето. Барби им каза да го потърсят при другите деца, без да се отдалечават много. Барби си спомни, че беше видяла малчугана да бере цветя близо до едно дърво. Тя обаче не си спомняше да е виждала Слончо Пинки, след като детето се бе върнало с букета.
 - Почакайте малко – каза Барби на майката на момченцето и се отправи към дървото. Отначало й се стори, че играчката не е при дървото, но после видя нещо розово и сиво да се подава от тревата. И наистина, близо до ствола на дървото беше слончето. Момченцето беше много щастливо, че отново намери любимата си играчка. То прегърна слончето и сгуши лицето си в него. „Детето вече и умерено и му се спи“ - помисли си Барби. После видя, че Шели също е много изморена. Време беше да се приберат у дома за следобеден сън.
Не след дълго Шели спеше дълбоко. На устните й имаше усмивка. Преди да излезе от стаята Барби я погали по главата. Децата се бяха забавлявали чудесно тази сутрин.