Моята България

Поглеждам през прозореца и я виждам: ето я моята прекрасна България. Планини, гори и реки. Отварям прозореца. Мирисът на борове изпълва гърдите ми. Обзема ме радост. А, ето ги и птичките. Накацали по тая чудна зеленина, те пеят най-сладкогласните песни в света.

Малко по-назад се вижда езерото. Водата му е чиста, прозрачна, сякаш събирана от капчици роса. И е толкова хубаво – синя! Виждам и рибарите. Замислени за нещо, те ловят най-вкусната риба на света.

А там горе е небето. Синьо, с облаци. Но не какви да е облаци, а едни такива, меки и пухкави.

Малко по-далече е планината. Тъмно зелена, с накацали къщички по нея. Тук – там има поляни. На тях се виждат овчари, които водят стада овце. Те изглеждат малки, като кукленски играчки. И всичко е толкова фино и красиво – като от приказка! Но не е. Това е прегръдката на България!