Моята България

Има една българска традиция – на първи март всички стопанки да намятат губери и халища по чардака. Да ги намятат преди изгрев и да ги държат до залез, че слънцето да се порадва на пъстротата.

И ето ги шарените чардаци.

Невероятно е как един губер може да разкаже за България!

В него има зелено – като килимчетата от трева. Като листенцата на първите кокичета.

Има бяло като снега и главичките на кокичетата в него. Под бялото спи жълто – като слънчевите летни жита. Докосва се до голямото синьо на небето и морето... И червената топлина на пламъка, пращукащ в огнището... И всичко свети, сякаш българката е уловила слънчевия лъч и го е вплела в губера.

Стоя неподвижно и поглъщам с поглед халището. Чувам блеенето на овчиците, шумоленето на поточетата, птичата песен. Всичко – в едно халище. Българско халище. Малко като родината и като нея събрало най-хубавото.