Карина и цветовете на саваната

За прощъпулника си Алис получи първите си обувки, целите от блестящ сатен с розово крилато жирафче отпред. Наистина невероятно красиви обувки. Алис много им се зарадва и започна да вика:
– Буки! Буки!
Карина – така се казваше жирафчето – няколко пъти се опита да й каже, че не се казва така, но накрая се отказа, защото Алис не я чуваше.
Тя се клатушкаше като малко пате с новите си обувки и тичаше насам-натам. Падаше и ставаше, ставаше и падаше, докато накрая не се умори дотолкова, че заспа. Мама прибра обувките в едно тъмно шкафче и това много натъжи Карина. Не стига, че Алис не й обърна никакво внимание, а сега трябваше да стои на това тясно и самотно място. Но Карина не се разплака, защото не беше какво да е жирафче, а истинско вълшебно жирафче. Тя размаха крила и със скоростта на съня на Алис се озова в родината си – цветната и току-що окъпана от дъжда зелена савана. Слънцето блестеше като голям сочен портокал. Карина се почувства гладна и жадна, но реши да потърси приятелите си.
Първото, което видя беше как жълтото лъвче Джари гони една лилава пеперуда. А червеното Какаду се заливаше от смях, като ги гледаше. Това накара хипопотама Тами да си размърда ушите и да излезе от калната локва, в която се беше скрил от горещината. Целият беше кафяв и като се разтърси изпръска всички. Оказа се, че наоколо в гъсталаците имаше много обитатели на саваната. Първа промърмори бялата газела, че е изцапал блестящата и козина. Зеленият крокодил Дилън само отвори едното си око и пак задряма. После Чара – чернокосата горила реши да замеря Тами с кокосови орехи. Синьото слонче Съни дотопурка отнякъде и размаха сънено уши.
– Какво става? Да не съм пропуснал нещо? – попита то.
-Карина дойде, Карина дойде – завика пъстрокрилият папагал Рики-тики и всички обърнаха глави. Да, наистина Карина се беше завърнала от странство и всички хукнаха да я видят и да научат някоя от безкрайните й истории от света на хората. Карина единствена от тях разбираше езика на хората. Тя им разказа набързо за новата си приятелка Алис, какво очарователно зеленооко и любопитно момиченце е тя. И не без скрита гордост им обясни, че скоро смята да я научи да говори и да я въведе в света на вълшебствата.
– Ще ви запозная с нея – намигна хитро Карина. Но дайте ми сега нещо да хапна.
Тами най-услужливо хвана с хобот най-близкото дърво и го разтърси. Изпопадаха големи ярко червени плодове. Карина започна лакомо да хрупа и всички приятели се присъединиха към пиршеството. После решиха да поплуват в езерото и да се поохладят.
Гмуркаха се и се смееха. И неусетно запяха любимата си песничка:

В саваната живот цъфти,
щом смееме се аз и ти.
Небето е от езеро по синьо,
и всичко е така красиво.
Пързаляме се смело по дъгата,
и сбъдва се на всекиго мечтата.
Всеки яхва своя цвят любим
към щастието си, пеейки летим.

Приятелите много се забавляваха, но изведнъж Карина се сепна, защото Алис беше отворила очичките си и викаше:
Буки! Буки!
Карина помаха с опашка на приятелите си, пързулна се бързо по дъгата и в следващия миг вече лекичко побутваше вратичката на шкафчето, така че Алис да може по-лесно да вземе новите си обувки.