Моята красива България

Разхождам се. Дишам най-свежия въздух на света. Тихо е. Чува се само най-хубавата песен , изпята от сладкопойни птички. Оглеждам се. Пред мен стои планината. Величествена и голяма, толкова зелена и красива, вдъхва спокойствие. Поглеждам нагоре. Виждам небето, осеяно с най-пухкавите облачета на земята. До мен стои гората. Тя е обагрена в зелено, жълто, кафяво… Оттам се чува само песничка на птичетата. Сядам. Тревата мека като килим, е толкова красива и пухкава. Върху нея са насядали цветенца. Но не какви да е цветенца, те са най-хубавите цветя на света.

Няма жива душа, но въпреки това, аз не се чувствам самотен, защото знам, че съм в България.