Вълшебствата на природата

Моята България е магията на природата – красива, силна и добра. Създадена за нас и като че ли само ние можем да я почувстваме истински.

Зима е. На почивка сме в Рила. Тръгваме към връх Мусала. Чака ни осемчасов път. Природата така е украсила пътя, че осемте часа ми се виждат кратки като минути. Вятърът е издухал снега на някои места. Показват се камъни. Мисля ги за скъпоценни – така блестят. Блестят и дърветата. Още с първия сняг природата се е заела да плете снежни дантелени дрехи на всяко дърво. Всяка ела е станала принцеса с чудна бяла рокля. Радвам им се и чак сега чувствам значението на думата "ненагледен". Заедно с мен се радва и слънцето. Докосва дърветата с лъчи, Сякаш да ни покаже всяко едно от тях. Красиво е, по -красиво от всичко, което мога да си представя!

На следващия ден – към езерата. И ново вълшебство – Окото е огледално! Малки ледени корички блестят на слънцето, все едно, че езерото е мозайка от вода и огледала! Очите ми се заслепяват и трябва да ги затворя. А от вътрешната им страна все виждам чудесата на природата.

И до днес е така – затварям очи и от вътрешната страна на клепачите ми оживява моята България – магия от природа и величие.