Моята прекрасна България

В България винаги се чувствам прекрасно!

Когато отида на планина, обичам да седя сред природата. Обичам да гледам небето, яркосиньо, понякога с малки бели облачета. Когато погледна към единия хоризонт, небето изсветлява. Синьото става почти бяло. Преместя ли погледа си към другия, виждам небето наситено и тъмно синьо.

На отсрещния хълм има нивички, гори, поляни. Толкова зелено! Нюансите дори не могат да се преброят. Всяка тревичка, всяко листенце, всичко е различно.

Между двата склона минава река. Лъчите на слънцето се отразяват в нея. Тя е спокойна и хладна, проправя си път през равнини и планини, за да се влее в морето.

То е толкова красиво. Синьозелено е чак до хоризонта. ВЪлните му се удрят в бреговете на пясъчни плажове с пясък ситен, но изглежда като едно цяло.

Това е моята прекрасна България!