Запомнете – шумните деца са нормални деца!

Всеки родител, а понякога и всеки пътуващ в самолета например би искал детето да се успокои, да спре да вика, да се смее или да тича нагоре-надолу, но запомнете едно – шумните деца са си съвсем нормални деца и не бива да им се караме за това, че са шумни. Децата трябва да играят, да тичат, да се радват, да викат, да пеят, танцуват, ядосват се и постоянно измислят нещо. Затова спрете да се ядосвате на хлапетата си, ако са такива. Човек узрява, расте и се развива през целия си живот. Повечето възрастни се установяват в една или друга психологическа възраст, около хора, които не са добре интегрирани, но защо имаме толкова високи изисквания към децата?

Това може да изглежда глупаво, но ако се наблюдавате, ще забележите, че когато сме ядосани на децата, ние не ги виждаме като деца, ние виждаме собствените си „образи на нашите деца“ пред себе си. Или виждаме „малки възрастни“, които постоянно не се вписват в нормите на поведение, глупави, непоследователни, ирационални, неинтегрирани, взискателни, непокорни, ревниви, завистливи, понякога жестоки и груби. Но факт е, че това са характеристиките на обикновеното нормално дете, личност на този етап на развитие.

Те не умеят (все още) да преговарят, особено когато става въпрос за много лични неща, не умеят наистина да споделят, не знаят как да се сдържат в трудна конфликтна ситуация и да не удрят, да не крещят при събеседник, който не ги разбира както те искат! Те не знаят как да сдържат гнева си към майка си, когато тя не разбира от какво имат нужда или прави всичко против желанията им. Те не знаят как да слушат тихо книга и да не прекъсват, да не задават въпроси. Те не знаят как да шепнат, когато някой спи. Те не знаят как да доизядат това, което не им харесва. Ако не им харесва, значи не им харесва. Дори и да са изпросили домашен любимец, те все още не знаят как правилно да се грижат за него и да го хранят навреме. Правят го от време на време, но ако го правят – правят го с голяма любов и внимание, грижа за по-малкия си приятел!Трудно им е да рисуват и да не разлеят буркан с вода, трудно е да не забравят да измият четката всеки път, преди да я потопят в нов цвят. Децата не умеят да се хранят, без да са омазани или без да цапат поне малко. Но ако можеха да правят всичко това нямаше да са деца и нямаше да имат нужда от вас!

Ако децата ви крещят, това не означава, че не ви обичат или не ви уважават и не оценяват цялата ви грижа. Това просто означава, че крещят. Припомнете си какво сте правили и не сте правили, макар че родителите са ви казвали, когато и вие сте били деца. Много е отрезвяващо. И помага да ги приемете такива каквито са.

Така че оставете децата да са шумни, докато им отива на възрастта, докато са все още деца. Позволете им да изпитват различни емоции, защото ако си позволят емоции от целия спектър, тогава тези емоции в крайна сметка ще започнат да се смесват в тях и тогава те естествено ще растат „цивилизовани“, „културни“ хора. Важното за тях на този етап е да бъдат приети, обичани, да бъдат приемани дори и когато са „неспособни“ и „незрели“.