Лоша тенденция: Скок на затлъстелите деца у нас

Заради пандемията броят на напълнелите и затлъстели деца до 18 години се е увеличил значително, заяви в интервю за БТА проф. Виолета Йотова, която ръководи Първа детска клиника в Университетската болница „Св. Марина“ във Варна.

По думите на Йотова е рано да се каже какъв е процентът на нарастване у нас, но в други страни вече са създадени симулационни модели и са правени проучвания, чиито резултати са „меко казано стряскащи“.

Родителите невинаги търсят помощ от експерти, като разчитат, че всичко ще се оправи от само себе си, но това е абсолютно погрешен подход, каза специалистът.

„COVID-19 пандемията започна в период от развитието на обществото, в който затлъстяването се беше превърнало определено в проблем номер едно за всички възрасти. Затлъстяването, особено екстремното, е в основата на всякакви неблагоприятни изходи от различни заболявания – то създава основа за тях, както и определя лошата прогноза“, подчерта проф. Йотова.

„Причините за настоящото увеличение на затлъстяването са много – от т. нар. хранене за успокоение, увеличение на броя на похапванията между храненията, намаление на физическата активност заради обучението онлайн. Много от родителите приемат, че апетитът трябва да бъде винаги задоволяван. Напомням за почитателите на поговорката, че апетитът идва с яденето – всеки допълнителен килограм мастна маса увеличава както него, така и храненето като количество. И обратно – за да се нормализира апетитът, трябва да се свалят килограми или поне да спрат да се качват“, добави експертът.

Проф. Йотова напомни, че увеличеното тегло е свързано с развитието на редица сериозни и тежки заболявания, сред които вече трябва да се добави и по-тежкото протичане на ковид.

„В страни с по-голям дял затлъстели деца, тежестта на инфекцията е по-изразена и смъртността е по-голяма. Нещо повече, наблюдава се отместване на кривата на смъртността към по-млада възраст в страните с по-голям процент затлъстяло население. За децата това е особено изразено сред популации с подлежащи хронични заболявания (сърдечни пороци, ревматологични и неврологични заболявания, онкологични и др. заболявания). У нас е много важно отново да предупредим родителите и особено бабите и дядовците, че за детето със сериозно заболяване е много важно да не напълнява – иначе успехът от основното лечение ще бъде опорочен“, посочи професорът.

Тя посъветва децата в предучилищна и ранна училищна възраст да имат минимум три часа физическа активност дневно, от които един час – изразена активност (тичане, бърза игра), а за заседяло поведение (гледане на телевизия, телефон, игра на компютър и др.) – минимум един час дневно.

„Естествено, тези препоръки се свързват с изискването за сън, което е от 10 до 13 ч. дневно – нощен и дневен сън заедно. Трябва да се има предвид, че голяма част от децата не желаят да спят през деня след едногодишна възраст. За тях трябва да се осигурява достатъчно нощен сън, напр. чрез привикване към по-ранно лягане. Ако децата не са се движили достатъчно и са закъснели с лягането вечер, те стават много агресивни, неспокойни, плачливи. Освен това, доказано затлъстяват в много по-голям процент от останалите“, посочи проф. Йотова.

„Много е важно помощ да бъде потърсена, когато детето започне да пълнее. Много по-лесно е да се помогне тогава, още повече, че децата растат и обикновено с много леки и прости мерки може да се постигне съществен успех. Когато детето е вече сериозно напълняло, пак може да има успех, но е много по-трудно. В едно родителите трябва да са напълно сигурни – нищо няма да стане „от само себе си“, посочи още професорът.