Ябълковото приключение на горските приятели

 „В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.“
   Така бяха му казали приятелите на зайчето Зайо,затова той реши да ги повика да му помогнат.

Малкото зайче извика своите приятели таралежа Тарльо, катеричката Къдравелка, мечето Непослушко и гугутката Гугтела и им каза:
– Скъпи приятели, бих искал да ви помоля за вашата помощ. Видях една сладка и сочна ябълка на дървото зад моята дупка, много съм гладен и искам да я сваля, но е много високо. Моля помогнете ми и ще си я разделим!
Първо се обади Гугутела:
– Аз не обичам ябълки, но ще ти помогна малък приятелю. – каза тя и се поклони ниско сякаш беше в театъра.
– Да. – съгласи се Къдравелка. – Не е нужно да ни даваш нищо в замяна. Приятелите са за това.

Зайо ce зарадва и заедно с приятелите си тръгна натам. Когато стигнаха дървото се ширеше високо в небето та чак краят му не се виждаше. Вятърът духаше толкова силно, че щеше да издуха Зайо и приятелите му далече оттам.
– Спокойно миличко зайче. – каза катеричката. – Аз ще се покатеря и ще взима ябълката специално за теб.   
Тогава Къдравелка скокна на дървото и се опита да се покатери до самия връх, за да откъсне сочната ябълка, но вятърът задуха толкова силно,изви се буря и катеричката падна от дървото.
– Не мога мило зайче. Вятърът е по-силен от мен. – каза катеричката натъжена, че не е могла да помогне.
– Аз ще разклатя дървото, за да може ябълката да падне на земята. – заяви възторжено Непослушко.
Той хвана дървото и започна да го клати, но от студа ствола беше замръзнал и не стана нищо.
– Съжалявам. – промълви огорчен малкият мечок.
– И без това от силния удар ябълката щеше да се смачка. – промълви отчаяно зайчето.
– Приятели хрумна ми идея, вместо един по един нека пробваме всички заедно да вземем ябълката. – предложи Гугутела.
– Аз ще кача на гърба си Къдравелка и с нея ще полетя чак до върха и така ще бъдем достатъчно тежки да не ни издуха вятъра. Там ще обикалям около дървото, а катеричката ще откъсне ябълката, след което ще я донесем.
– Добре. – съгласиха се другите.
И така птицата полетя високо, но когато стигна върха катеричката не можа да откъсне ябълката.
– Много здраво е закачена и няма да мога да я откъсна.
Тогава мечето отдолу отново се опита да разклати ствола, за да им  помогне да откъснат ябълката, след което и зайчето започна да клати дървото. Ябълката се откъсна и започна да пада толкова бързо, че останалите едвам я следяха.
– Ще падне и ще се смачка! – възкликнаха всички отдолу.
Тогава таралежчето забърза с всички сили да хване ябълката, тя падаше, всички гледаха и никой не можеше да направи нищо, всичко беше само в ръцете на малкия таралеж, който се плъзна и в последния момент успя да я  закачи на един от бодлите си. Всички му  заръкопляскаха, а той предаде сочната, червена топчица   на зайчето.
– Благодаря ви мили приятели. – благодари зайчето и всички се прибраха.
"Трябва да направя нещо,за да им благодаря" – помисли си малкото зайче.

Когато се прибра в дома си всеки един от четиримата видя своя малък подарък. Гугутела получи малка кутийка със семена, Непослушко намери върху възглавничката си круши, подаръка на Къдравелка бяха няколко жълъда, а за Тарльо, Зайо беше подготвил половин сочна и червена ябълка. Всяко едно от тези неща беше опаковано и имаше бележка с надпис:
 
“За вас мили приятели, които не ме оставихте в трудния момент и ми помогнахте да направя това, което иначе няма да успея да направя сам. Обичам ви!"

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“