Заешка ръченица

В градината на един селянин се родили много моркови. Оранжеви и сладки, но градината била заградена с висока ограда. Отникъде нямало дупчица, през която зайчето да се промуши и да опита морковче от нея. То знаело, че морковите са полезни и дават сила, тъжно обикаляло около оградата, а нощем щом затворело очи сънувало трапеза осеяна с вкусни моркови. В едно топло утро докато обикаляло и размишлявало срещнало Мишанка Гризанка.

– Мишчице, помогни ми, изгризкай дупчица в оградата. Искам морковче да взема от градината.
– Зайко, ще ти помогна, но да вземаш нещо чуждо не е добро.
– Така е Мишанке, но сънувам тези моркови... Поболях се!

Речено – сторено!
Мишанка Гризанка помогнала на Зайчето и направила дупчица в оградата. Зайчето се промушило и гри-гриз излапало огромен морков от чуждата градина. После взело морковче и за неговата нова приятелка.
– Без теб нямаше да опитам тези вкусни моркови. Благодаря ти, Мишанке Гризанке.
– О-о-о вкусни са, то аз предпочитам сиренце, но все пак благодаря. А на селянина от чиято градинка отмъкна тези два моркова с какво ще му се отблагодариш?

Зачудил се Зайко и решил да изненада човека с заешка ръченица.

И ей го на - дошъл селянинът и що да види?  – заек в градината му, ама не обикновен, а танцуващ ръченица. Разсмял се и о-па и и-ху-ха затанцувал и той... После извадил моркови и ги подал на Заека. Било му станало весело и леко на душата. Не са разсърдил, че неканен гост бил дошъл в градината му. Който танцува – зло не мисли! Пък и приятелите се познават по делата, не по думите... Заекът и Мишанка станали приятели със селянина, а той всяка година ги черпел с моркови и правели една веселба за чудо и приказ. И танцували заешка ръченица...И-ху-и-ха-ха!

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“