Птичето и сладките ягоди

„В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.“

Мина много време от предната зима и отново настъпи есен. Листата бавно окапваха, гората започваше да пустее, защото всеки гледаше да се скрие в къщичката си. Зайчето знаеше, че трябва да се запаси с много храна, за да похапва през зимата и тя неусетно да мине за него. То се разхождаше между храсти и дървета и търсеше нещо вкусно, апетитно, което да утоли глада му и да му стигне и като запас за дългата и студена зима. Както си подскачаше, то забеляза една ароматна червена горска ягода, която си висеше най-елегантно сред други нейни сестрички, които с апетитния си аромат привличаха гладното зайче. То ги гледаше и искаше да си ги хапне, но те бяха прекалено нависоко и то не знаеше как да ги стигне. В този момент се появи едно красиво песнопойно птиченце и бутна ягодите с човката си, защото искаше да помогне на милото зайче. Зайчето ги хвана и благодари от сърце на птичето като му даде половината ягоди.

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“