Ябълкова гонитба

В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка.Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон седеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова високо...    

Дойде пролетта. Зайчето попитало Кики катеричката да му  помогне. Катеричката опитала да стигне ябълката, но тя била на върха на клончето. Тя казала:  
– Не мога, Зайо, ще падна!
– Добре, Кики, ще питам друго животно!
Зайо намерил щъркела и го питал. Той свалил ябълката, но тя паднала върху Тарльо. Той почнал да бяга. Зайо извикал Мечо. Мечо и Зайо минали през един храст, но зад него имало цяло селище таралежи. Таралежите извикали в хор:
– Ааааааааааааааааааа, мечка!
Зайо и Мечо видяха Тарльо. Почнаха да бягат след него.
Срещнаха вълчетата Луна и Лунен зов. Те тръгнали също след Тарльо.
Но Тарльо мина по един мост. Луна също опита да мине, но изведнъж моста се къса по средата. Луна едвам, едвам се хваща за края на моста. Тогава всички направиха жива стълба. Зайо каза:
– Това е дело на злия питон!
– Отивам да го опухам! Ааааааааааааааа! И тогава Луна прескочи безната! Лунен зов извика:
– Луна недей! – но Луна него чу.
Така Луна пренесе всички.
Но Тарльо влезе в едно село. Там едно момиченце  хванало Тарльо даде му друга ябълка и каза на Зайо:
– Зайо това е ябълката която честно и почтено спечели!
Сигурно се чудите как момичето говори с животните? То има вълшебен амулет!

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“