Горският ябълков купон

В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече. Затова то реши да извика приятелите си на помощ. Първо отиде при вълчето Мони.
– Здравей  Мони. Ще ми помогнеш ли? Гладен  съм, на дървото ей там има  ябълка. Помогни ми да я взема.
– Здравей, зайче  Скокльо. Не знам как да ти  помогна. Хайде да викнем още някой.
И така двамата отидоха при мечето Тропчо.
– Здравей,  Тропчо. Зайчето е гладно. На дървото  ей, там има една хубава червена  ябълка. Помогни ни да я вземем.
И така тримата застанаха под дървото. Мечето се опита да се качи, но не успя, защото дървото беше мокро.
– Хайде да извикаме Лиско. Той е хитър и находчив. – предложи Топчо.
Отидоха при Лиско, който си играше в снега.
– Лиско, помогни ни да свалим ябълката от онова дърво. Скокльо е гладен! – помоли го вълчето Мони.
– Как да помогна? – учуди се Лиско
Така всички се събраха под дървото.

– Толкова съм гладен. – каза Скокльо. – Какво не бих дал за морковче или за тази ябълка.
– Не можем да ти помогнем, това, което ние ядем, ти не го ядеш. – каза вълчето Мони.
– Сетих се – каза Лиско. Тропчо ще застане под дървото, върху него ще се качи Мони, после ще се кача аз и накрая ти, Скокльо ще се качиш да си вземеш ябълката.
– Знаех си, че Лиско ще измисли нещо! – зарадва се Топчо.
Застанал Тропчо, вълчето се качило върху него, после Лиско, а най-отгоре се покатерило зайчето. Обаче ябълката била много нависоко и не могъл да я достигне.
– Не става, много е нависоко. – казал Мони.
– Да извикаме  някой друг от гората. Хм... –  предложил Тропчо. – Да помолим птичките да откъснат ябълката.
Огледали се приятелите и що да видят – гаргата Гра седеше върху един клон близо до ябълковото дърво.
– Хей, Гра, Гра. – започнали да викат отдолу приятелите – Ехооо.
– Гра, гра – какво сте се развикали – грааа, грааа.
– Ще откъснеш ли на Скокльо, ей, онази ябълка там – помолил Лиско.
– Гра, гра... – ще се опитам казала гаргата.
Дръжката на ябълката била замръзнала и гаргата не упяла. Кацнала на земята при приятелите си. Както седели унили и се чудили какво да правят, до тях дотичала катеричката Пухче.
– Какво правите тук? Здравейте. Купон ли правите? – попитала любопитно тя.  
– Опитваме се да откъснем онази ябълка, но можем. Скокльо е гладен.
Скок-подскок катеричката се покатерила на дървото и откъснала ябълката. Слязла при Скокло и му я подала. Зарадвало се зайчето. Изтичало до в къщи, взело чиния и нож и се върнало при приятелите си. Нарязало ябълката на парченца, мечето Тропчо донесло мед. Така всички се почерпили с ябълка с мед.
Слънцето се показало зад облаците и напомнило на всички, че скоро пролетта ще дойде.

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“