Благодарност

„В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.“
Зайчето тръгна да търси приятелите си – еленчето, синигерчето и катеричката. Първо се отби при еленчето. То ровеше с копитца в снега и търсеше нещо.
– Трябва ми помощ да сваля една ябълка. – каза зайчето.
– И аз съм гладно. Опитвам се да намеря трева под снега. – обясни му еленчето. Зайчето имаше добро сърце и бързо разрови дебелата снежна покривка. Отдолу се показа свежа зелена тревица. Еленчето му благодари и започна да яде.
После зайчето отиде при синигерчето. Разказа му за червената ябълка и му каза, че има нужда от помощ. Синигерчето каза, че и то търси храна. Зайчето реши да помогне на птичето и го заведе при горската хранилка за птици. Синигерчето му благодари и се захвана да яде.
След това зайчето отиде при катеричката.
– Имам нужда някой да ми помогне да сваля една червена ябълка. – обясни й то. Катеричката му каза, че и тя е гладна, но не може да се сети къде е заровила запасите си от жълъди. Зайчето и помогна да ги намери. Тя му благодари и започна да хрупа храната си.
Зайчето се натъжи и тръгна бавно към дупката си. То помогна на всичките си приятели да намерят храна, а на него никой не му предложи помощта си.
Щом стигна до дома си и погледна към дървото, ябълката я нямаше. Зайчето си помисли, че вятърът я е духнал и тя е паднала. Затова то се огледа наоколо и тръгна да я търси. Погледна зад едно дебело дърво. С изненада откри, че там са всичките му приятели - еленчето, синигерчето и катеричката. То ги попита:
- Приятели, какво правите тук?
- Дойдохме да свалим червената ябълка. - отговориха в хор те и му я подадоха.
- Но как успяхте да я свалите? - попита зайчето.
- Аз се качих на дървото. - започна катеричката. - Опитах се да откъсна ябълката, но дръжката бе прекалено здрава и увиснах хваната за нея. Синигерчето кацна на едно клонче близо до мен и започна да кълве по дръжката. Еленчето застана отдолу и ме хвана когато аз паднах заедно с ябълката.
- Но защо го направихте? - попита то.
- Защото ти ни помогна да намерим храна. - отговориха му те.
Зайчето им беше много благодарно и им каза:
- Приятели сме затова - да си помагаме. Когато имаш приятели нищо не е прекалено високо и прекалено далече.

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“