Ягодовото приключение на горските приятели

„В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.“

Ето че дойде пролетта, снегът вече го нямаше. Всичко навън започваше да се раззеленява. Цветята се показаха, птичките запяха. Зайчето излезе от своята дупка, усмихна се доволно и започна да подскача. То се радваше на слънцето, на дърветата, които обличаха зелената си премяна, на полянката покрита с пъстри цветя... радваше се на пролетта, защото я обичаше. Както си подскачаше и се радваше, изведнъж се спря. Беше гладно. Ами сега?Сети се, че навътре в гората вече има горски ягодки, които сладко, сладко обичаше да си ги похапва. Да, ама пътят дотам беше доста и не беше лек. Седна на един камък и се замисли. През това време край него зацърка сивата мишка:
– Какво си се омърлушил, Зайо? – го попита тя.
– Огладнях, а ягодките, които обичам са далеч и ме е страх да тръгна сам. – отговори и зайчето.
– Аз ще дойда с теб. Нали затова са приятелите.
– Наистина ли?! Да тръгваме тогава. – зарадва се зайчето.

И двамата тръгнаха. Но колкото по-навътре в гората влизаха, толкова повече се страхуваха. Не щеш ли отнякъде изскочи лисицата:
– Хей, вие двамата, накъде така?
– Ами отиваме да си хапнем ягодки, но навътре в гората е страшничко, а и пътят е много, та се чудим дали да не се върнем. – каза зайчето.
– Не се притеснявайте! И аз идвам с вас. Трима ще имаме повече кураж, а и пътят ще е по-лек. Нали затова са приятелите! – отговори лисицата.

И така тръгнаха отново те, пееха си весела песничка и си представяха онези червени, вкусни ягодки, които ще си хапнат. Изведнъж нещо изшумоля напред пред тях. Те се стреснаха. Лисицата се навря в една дупка, зайчето се навря в лисицата, а мишката – в зайчето. Започнаха да се ослушват. Чуха се тежки стъпки и едно познато прозяване. Надникнаха и какво да видят – мечката.Тя също ги видя и се зачуди:
– Накъде сте тръгнали приятели?
Животните и обясниха всичко и тя каза:
– И аз ще дойда с вас,за да ви пазя. Нали затова са приятелите!
И така задружно в смях и песни, без страх неусетно четиримата приятели стигнаха до полянката с горски ягодки и си хапнаха до насита.
Защото когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо или прекалено далече. И бих добавила – прекалено страшно :)

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“