Приятелите винаги знаят кога си в беда

„В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.“

Огледа се зайчето, навсякъде бяло покривало бе застлало доскоро зелената поляна. Ослуша се да чуе гласа на славея, но беше тихо, погледна към голямата скала за Мечо, но го нямаше. Бързо се изкатери на върха и се озърна за Лиса.
– Сам съм. – рече си Зайо. – А тази ябълка е толкова високо.
Натъжи се малкият юнак и седна под дървото... Ей, че тъжно е когато си сам. И тъй увлечен в мислите си впери поглед към заслона. Силен вик стресна Зайо.
– Бягай Зайо ще те сгазим! – Мечо и Лиса  бяха яхнали едно голямо листо и така се бяха засилили по снега, че удариха дървото и ябълката падна върху Зайо.
– Ей приятели, как разбрахте, че сте ми нужни за да сваля тази вкусна ябълка.
Лиса и Мечо се спогледаха, а после Лиса се усмихна и каза под мустак:
– Приятелите Зайо винаги знаят кога си в беда, те знаят кога трябва да кажат добра дума и кога просто трябва да помълчат. Приятелството Зайо, то е като вълните в нашето езеро, те ту са на върха, а после се спускат стремглаво надолу, но когато е чисто дарява само любов и усмивки.
Прегърнаха се тримата приятели и се спуснаха с вик заедно по склона, а червената ябълка е още там под дървото...

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“