Зайчето и сърничката

В един топъл летен ден гладът подгони зайчето и то напусна хладната дупка. Навън грееше слънце и дърветата бяха отрупани с плодове. Зайчето започна да подскача около дърветата докато не съзря едно на което беше останала само една самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко. Той се огледа за други дървета с ябълки, но онази ябълка му беше харесала най-много. Но как щеше да стигне до нея?

Зайчето седна под дървото на сянка за да помисли малко. И изведнъж го осени идея. То просто трябваше да открие някой, който да му помогне да достигне вкусната ябълка. Зайчето решено се запъти да търси свой нов приятел, който да му помогне с ябълката.

Минаха час, два, три ала нямаше следа от неговия помощник. Изведнъж нещо изшумоля в близкия храст. Зайчето се приближи бавно и изведнъж от храста изскочи една изплашена сърничка. Зайчето и каза че няма от какво да се страхува и я помоли да му помогне с ябълката. Сърничката се съгласи и те се запътиха към ябълковото дърво.

Щом стигнаха зайчето каза на сърничката да се приближи до дървото. То се качи върху нея и стигна желаната ябълка, обърна се към сърничката и и се усмихна, замисли се и в същия миг откъсна още една ябълка. Сърничката го попита защо са му две ябълки, а то и отговори че е взел втората ябълка за нея като благодарност за това че му помогна. Защото когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.