Всеки се съди според делата му

Имало едно време един стар миньор. Той се казвал Хенри. Живеел в една скромна малка къщичка, бил щастлив, въпреки бедността си. Както всяка сутрин, така и тази станал рано и тръгнал към мината, която била на няколко мили от дома му. Пристигнал. Влязъл вътре и започнал работа. След дълго копане изведнъж чул силен звук, приличащ на хъркане. Побили го тръпки. Продължил да копае в посока на звука и изведнъж кирката се тряснала в нещо. Взел го в ръце, оказало се нещо като топче. Изведнъж то започнало да вибрира и да свети. Отворило се и от вътре се появил един огромен и величествен джин. Хенри се стреснал и отскочил. Попитал го:

– Кой си ти и какво правиш тук?

– Аз съм духът от лампата на Аладин – отговорил той.

– А какво правиш тук? – попитал отново миньорът.

– Криех се от външния свят, за да не разберат, че имам всемогъща сила.

– Ааааа, каква сила?

– Все-мо-гъ-ща! Изпълнявам три желания.

– Хммм, интересно! А аз може ли да си пожелая нещо?

– Разбира се!

Хенри толкова се зарадвал, че за малко не припаднал от радост.

– Първо бих си пожелал много, много пари, с които ще си купя имение и коли – казал той замаян. – Второ – бих искал да владея целия свят и всички да ми се подчиняват. Мисля, че толкова ми стига.

– Това са лоши неща, осъзнаваш ли, човече? Но все пак твоите желания са заповед за мен. Помисли добре, може да съжаляваш! – посъветвал го духът.

Но Хенри не се отказал от исканото. Получил много пари и власт, станал алчен и искал още и още. Дори си позволявал да ограбва парите на хората. Но те не издържали своеволията на Хенри и се вдигнали на бунт. Запалили имението и цялото му богатство, а него заловили и заключили във вечния затвор. Така наказали алчността и победили злото. Хенри съжалявал в тъмния затвор за деянията си. Разбрал, че всяко зло се наказва.

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели“