Новият приятел на Аладин

Ако бях джин от вълшебна лампа, щях да помагам на хората по света. А, да, трябва да ви кажа нещо – аз наистина съм джин от лампа. Не знам дали ще ми повярвате, но ще ви разкажа една история. И така, слушайте внимателно.

Дълги години стоях и бездействах в стара лампа, която се намираше дълбоко в една пещера. За моя радост едно русокосо момче я намери, но то не знаеше какъв е този предмет. Извади кърпичка от джоба си и я потърка, тъй като лампата бе много мръсна, цялата покрита в прах. Тогава аз излязох сред кълба от дим и заявих, че мога да изпълня три негови желания. Момчето мисли, мисли и накрая реши. Първото му желание бе да притежава суперсили, за да помага на хората. Второто бе да няма бедни и бездомни хора. А третото – той и семейството му да се сдобият с нова къща, защото старата им се бе срутила вследствие на земетресение. Джинът обеща, че желанията му ще бъдат изпълнени. И наистина стана така. На мястото на старата къща стоеше нова, една такава бяла, с широка алея към входа, а от двете ѝ страни се редуваха овощни дръвчета. Имаше красива ограда, боядисана в синьо и широк двор със свежа зелена трева, а в единия ъгъл – беседка за отдих. Новият дом бе повече от прекрасен, а майка му махаше от верандата със сълзи от радост в очите.

На следващия ден момчето дойде отново в пещерата да ми благодари. Започна да идва всеки ден, за да си говорим и неусетно станахме най-добри приятели. Забравих да ви кажа, че момчето бе Аладин, а лампата, в която живеех, вече негова собственост. Аладин ми разказваше за делата, които върши благодарение на суперсилите. Така например той оказваше контрол върху природните стихии, защото знаеше какви щети могат да нанесат. Ще вали, когато трябва, ще намали силата на земетрусовете, ще напои пустините с дъжд, за да се превърнат в обработваеми земи и още куп полезни за Земята дела. Друга негова суперсила, която използваше е умението да чете мисли. Така успяваше да изобличи лъжците и престъпниците, преди да са извършили престъплението. Да става невидим пък за него бе изключително забавно. Смяхме се много на шегите, които си правеше, когато започваше да скучае.

Един ден Аладин ми каза, че Жасмин, неговата годеница, скоро ще пристигне и заедно ще тръгнем към двореца. Дворецът бе мое дело, красив и величествен, целият обсипан със злато, мрамор и скъпоценни камъни. Подарих го на младата двойка. В него живеем щастливо и задружно. Правим чудеса и помагаме на света.

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели“