Безкрайните желания на Петьо

В един слънчев ден Петьо се разхождал в парка. Отишъл на пързалката, спуснал се няколко пъти и изведнъж забелязал нещо, което помръдвало в пясъка. Приближил се, нали е любопитен, искал да види какво е това. Разровил пясъка с една пръчка и измъкнал стара лампа, цялата покрита с кал. Опитал се да я почисти, потъркал я с тениската си и изведнъж пред него изскочил непознат човек. Запознали се и набързо се сприятелили. Този човек обяснил, че е духът Аладин и носи името на притежателя на лампата. Обяснил, че може да изпълнява желанията на хората и тъй като вече били приятели, ще изпълни три желания на Петьо.

Най-напред Петьо си пожелал да притежава собствен парк с много забавления и духът Аладин превърнал двора му в парк с широки алеи. Но този парк не бил обикновен, имало какви ли не приспособления за приятни развлечения: езерце, в което плували красиви лебеди, детски басейн с водна пързалка, батут, писта за състезателни колички, стрелбище, лятно 3Д кино и още куп неща, които едно дете може да пожелае.

Петьо благодарил и с нетърпение искал да каже второто си желание, а то било да се сдобие с вулкан от вкусен сладолед в новия парк. Аладин изпълнил и това. На всеки пет минути сладоледът от вулкана се сменял –ягодов, шоколадов, сметанов и още, още разновидности.

На следващия ден Петьо поканил Аладин в дома му да поиграят в новия парк и да хапнат сладолед. Искал да сподели и третото си желание, а то било да се изпълнят всичките му прищевки без ограничения. Аладин обяснил, че не може така. Петьо упорито настоявал и накрая Аладин си тръгнал ядосан, а заедно с него паркът и сладоледеният вулкан изчезнали.

Поуката от тази история е, че не бива да се лакомим, защото ще изгубим и това, което имаме.

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели“