Старата лампа

Ако бях дух от вълшебна лампа, щях да върша много чудеса. Постоянно щях да мечтая. След това щях да изпълнявам желанията си….

Един ден реших да се поразходя. Попаднах в гъста гора и намерих вековен дъб. Неговите дебели клони имаха множество разклонения и плътни жълто-зелени листа. Приближих се до дървото и видях, че в хралупата му има нещо блещукащо. Взех го, бе стар съд, целият в орнаменти и изпъкнали завъртулки. Мисля, че бе лампа. И то каква – цялата в прах и мръсотия. Реших да я почистя, затова извадих една кърпичка. Потърках лампата и тя запуши. От пушека скоро се образува силует. Той започна да се променя и накрая стана цветен. Този дух ми каза, че имам право на три желания. Учудих се, но казах само, че ще си помисля. Духът стоеше спокойно, кимна ми и влезе отново в лампата. Бях много развълнувана от приключението си и исках да споделя с някого. Но чакай малко! Не трябваше да проронвам нито дума за това. Щяха да ми вземат лампата. Продължих да размишлявам и си намислих желания.

На другия ден отидох в гората. Стигнах до дървото. Взех старата лампа и я потърках. Джинът отново се появи сред кълбенца от дим. Той стоеше гордо и важно. Бях сигурна, че е стар, колкото лампата. Рече високо:

– Намисли ли три желания, дете мое?

– Да! – побързах да отговоря. – Ще ги кажа с удоволствие.

– Слушам. – кратко съобщи той.

– За начало искам жълта къщурка в началото на гората. Нека бъде с двор. Второто ми желание е да имам кученце, но не искам да е от магазин, а от улицата или от приют. С удоволствие ще го взема и ще се грижа за него.

– А третото ти желание? – високо изрече духът.

– То е следното – искам да стана дух като теб, но искам да съм свободен дух. Нали е възможно?

– Да. Това ли е?

– Мисля, че да.

– Ще ги изпълня.

– Чакай! – побързах аз. – Иска ми се да запазя облика си, т. е. да съм човек. Само различното да е, че ще изпълнявам желания.

– Добре, речено – сторено. За да се срещнем отново, остави лампата на същото място.

– Приятен ден, джине!

– Надявам се да оцениш добротата ми, дете мое!

Духът отново се прибра в лампата. Аз я сложих в хралупата на дървото и тръгнах. Повървях, повървях и стигнах една жълта къща. Мисля, че беше моята. Влязох в двора и ме посрещна кучето ми. Кръстих го Белла. Всеки ден, следобед, излизах на верандата с кучето си, пиех мляко с какао и играех с него. Започнах да правя чудеса и за другите. Дарявах хората с радост и щастие, помагах им да изпълнят своите желания и намерения, но само онези, които имаха смисъл и бяха добри. На болните помагах да оздравеят, на бедните – да намерят свой дом, но никому не давах ей така, даром, а помагах, напътствах, подтиквах със собствен труд да постигнат желаното. Отворих кучешки приют, където живееха всякакви кучета – от големи непородисти до малки изоставени пинчери. Всеки ден ходех там и се грижех за тях и така… чак до днес, когато ви разказвам всичко това.

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели“