Силата на Джина

Имало едно време всемогъщ дух, който живеел във вълшебна лампа. Тази лампа била скрита в тайна пещера. Тя била в близост до град Лейнос. Именно там живеело семейството на кмета, което било богато, мързеливо и жестоко. Бащата се казвал Лукас, а майката – Лейзи. Тяхното дете се казвало Джак. То било мързеливо като майка си и алчно като баща си. Нещото, което най-много мразел, е да ходи на училище. Искал по цял ден да мързелува, да яде и да спи. Смятал, че слугите в бащиния дом са длъжни да изпълняват всяка негова заповед. Дните му минавали в постоянно мърморене и искане.

Веднъж Джак се разхождал безгрижно из гората и попаднал на скритата пещера. Повдигнал камъка, който затварял входа, и останал изненадан. Видял лампата, която била цялата в прах и паяжини. Джак решил да я потърка, защото помислил, че е златна. Неочаквано оттам излязъл Джинът и рекъл:

– О, велики господарю, благодаря ти, че ме измъкна от лампата! Стоя тук от цяла вечност. Сега аз ще ти изпълня три желания в знак на благодарност.

Момчето, алчно за много неща, не знаело кое по-напред да си пожелае. Помислило за минута-две и казало:

– Първото ми желание ще бъде повече да не ходя на училище. Второто ми желание е да бъда господар на целия Космос, а третото ще е да бъда най-богатият човек в света.

Джинът отвърнал:

– Тези желания са доста лоши, но те са заповед за мен.

Така Джак вече никога не ходил на училище, мързелувал, имал най-вкусните храни на масата и пари, за да си позволи всичко. Винаги излизал навън да се мотае, вместо да натрупва знания в училище. Като господар на Космоса не се справял добре, не обръщал внимание на поданиците на другите планети и не се интересувал от техния живот. Джинът, който изпълнил желанията на детето, не бил доволен от постъпката си. Един ден той предложил на извънземните от Млечния път, да отвлекат момчето и да му дадат добър урок. Предложението на Духа било да изпитат господаря на Космоса какво знае за Вселената. Речено-сторено. Духът, който се преоблякъл като един от извънземните, отишъл заедно с всички представители на Млечния път на Земята и отвлекли Джак на Сатурн. Момчето било силно изплашено от вида на подчинените си.

– Е, Земни господарю, ние те отвлякохме, защото теб не те интересуваше нашия живот, не ни обръщаше внимание и подозираме, че дори не знаеш на какво си господар. Искаме да те изпитаме какви знания имаш за нас и къде живеем. Първо ни кажи какъв е редът на планетите в Слънчевата система.

Джак се замислил, почувствал се глупаво, но отговорил:

– Ами… Нептун, Сатурн, Венера, Марс, Юпитер, Земя, Уран. – отвърнал той.

– Това не е вярно – извикали ядосано извънземните. – Добре, а колко спътника има Марс?

– Мисля, че има девет спътника. – отговорил Джак, като много се надявал да е налучкал бройката.

– Грешка. Марс има само два спътника.

Извънземните решили да зададат последен въпрос:

– Коя е планетата с пръстен около оста си?

– Ами… Марс! – отсякъл Джак.

Извънземните се ядосали, детронирали Джак от поста му на вселенски господар и обяснили, че друг ще бъде техният господар, защото Джак няма познанията да бъде такъв. Джинът свалил маската си и обяснил на Джак, че може да го направи Господар на Вселената, но не и да го задържи на този пост. Дали ще остане такъв, зависило само от момчето, тъй като неговото желание било да стане, но не и да остане завинаги такъв. В този момент момчето разбрало, че няма по-ценно нещо от знанието.

Минали години и Джак трупал старателно знания в училище и дори станал най-умното момче в света. Но този път Джинът не помагал с вселенската си сила, а вървял редом до момчето като най-добър приятел.

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели“