Най-добрият приятел

Ако аз бях джин, бих искала лампата, в която живея вече 3000 години, да попадне у някой благороден и добър човек, какъвто е Аладин, дори и той да е беден. Чуйте моята история, в която аз съм истински дух.

Щом Аладин потърка лампата, аз излязох мигом отвън и се явих пред него огромен и величествен. Щом ме видя, той ахна и падна на земята с думите:

– Какво си ти?

– Аз съм твоя личен джин, който може да ти изпълни три съкровени желания. Но и ти можеш да направиш нещо за мен, а то е да ме дариш със свободата ми – казах аз с надеждата да го направи.

– Разбира се, джине, обещавам ти, че ще те направя свободен. Но как ще стане това? Аз си имам всичко и не ми трябват вълшебства. Но почакай, бих искал да имам истински приятели, с които да споделям хубаво и лошо.

И с рязък заповеднически тон Аладин изкрещя:

– Нека бъдеш свободен, джине!

И така аз получих свободата си и станахме най-добри приятели завинаги. Бях много щастлив, че Аладин направи това благородно дело.

Един ден реших да обиколя света. Исках да видя нови неща, да изживея нови приключения и да създам още много нови приятелства. Попитах Аладин дали е съгласен с това предложение и дали иска да сбъдна една от моите мечти. А той отговори:

– Разбира се, приятелю! Сбъдни мечтите си! За жалост аз не мога да дойда с теб, защото Жасмин ще остане сама, а аз не искам това.

– Няма проблем, аз ще се върна някой ден – отговорих аз с нацупено лице.

Докато оправях багажа си мислех: „Защо казах това на Аладин. Защо напускам родния си град и приятелите си.“ Но изглежда съм го казал на глас, защото Аладин ми отговори:

– Защото твоите приятели нямат нищо против и ти желаят само добро.

Аз се усмихнах и една сълза се стече от лявото ми око. Прегърнах моите другари и изтичах да взема куфара. Качих се на личния си самолет и отлетях.

Първата дестинация беше Англия. Кацнах на летището в Лондон и се запътих към парка на животните с карта в ръка и фотоапарат на врата. Дълго ходих, но изглежда се изгубих. Реших да подходя по по-лесен начин – телепортиране и за един миг „пуф“ се намерих в парка. После видях елени, мечки, зебри, морски кончета. Качих се дори на парапланер, но изведнъж, докато се реех из облаците ме разлюля силен вятър. Моторът вече беше неуправляем. Под мен нищо не се виждаше. Гъста пелена от облаци беше скрила Лондон. Явно съм привлякъл внимание, защото наблизо летеше хеликоптер. Той се вдигна на моята височина и от него се подаде човек. Мъжът извика:

– Подай ръка!

А аз реших да го улесня, мигом се пуфнах до него и казах:

– Хайде, обръщайте!

А той ме погледна, сякаш съм направил нещо невъзможно (всъщност сега си препрочетох историята и всъщност наистина съм направил нещо невъзможно). Изведнъж забелязах как парапланерът пада и мигновено го превърнах в хвърчило. Дано някое англичанче го хареса. Щом кацнахме на летището, човекът, спасил живота ми ме попита:

– Що за човек си ти?

Тъй като бях приел форма на човешко същество, за да не всявам паника, аз се явих пред него в собствената си форма.

– Аз съм джин и можеш да ме наричаш Джине – казах приятелски и се усмихнах.

А той заинтересувано попита:

– Джин? Имам ли право на три желания? Ще ги изпълниш ли?

– Чакай, чакай, по-полека! Това е болна тема, всъщност не можеш, трябваше да уточня. Аз съм свободен джин. Но мисля, че мога да направя отстъпка – само едно желание – казах мило аз.

– Така ли? Добре. Така искам … да има повече храна за бедните семейства – рече добродушно той.

А аз вдигнах пръст и дзън всичко се сбъдна. И подхванах:

– А ти как се казваш?

– О, аз ли? Казвам се Том – добродушно каза той.

– Добре, Том, ще те запомня – и „пуф“ тръгнах си.

Толкова много се радвах, че си намерих още един благороден приятел като Аладин.

Щом отворих очи се бях пуфнал във Франция, точно пред Айфеловата кула. Близо до мен имаше човек, който продаваше сладолед. Отидох и попитах:

– Колко струва един сладолед?

А той ми отговори:

– Струва колкото пожелаеш – ще ти дам един безплатно, защото любовта към приятелите ти е голяма.

А аз го погледнах, за момент си помислих за моите приятели, колко ли им липсвам.

– А ти как се казваш, добри човече? – попитах аз.

– Франсоа, добри джине – отговори той.

– Моля, откъде знаеш това? – учудено попитах аз.

А той спокойно отговори със сладоледа в ръка:

– Това си личи, защото тъгата те издава, това е тъга за приятел.

Изведнъж почувствах нещо. Това чувство ме обви в топлина. Мигом грабнах сладоледа от ръката на Франсоа, пуф. Отворих очи и изтичах към Аграба, за да прегърна моя приятел Аладин.

Днес ви разказвам тази история, за да знаете, че има благородни хора, но има и алчни. Но в тази история се разказва за най-добрия приятел.

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели“