Духът и вълшебната лампа

Ако аз бях джин от вълшебна лампа, щях да помагам на хората и да върша добри дела, а злото щях да наказвам.

Живяло едно момче на име Аладин в далечни земи. Той много обичал да чете и така разбрал, че някъде по света има вълшебна лампа. Поискал да я притежава, затова започнал да я издирва. Питал всеки, но никой не бил чувал за нея. Веднъж срещнал един старец. Попитал и него дали знае за тази вълшебна лампа. Старецът отговорил, че е чувал, но мястото, където стояла тя било много стръмно, скалисто и опасно и който отидел, не се връщал. Освен това имало много капани и препятствия, които трудно би могъл да преодолее. Но момчето не се отказвало, искало да опита и старецът му посочил накъде да върви.

И така, Аладин тръгнал да търси вълшебната лампа. По пътя едно камъче се търкулнало и паднало в краката му. Той вдигнал поглед и забелязал нещо искрящо на върха на висока скала, навярно това била лампата. Продължил напред и нагоре и не щеш ли – пред него една врата. Отворил я, а зад нея го дебнел първият капан. Попаднал в една стая с много огледала. Зад едно от тях продължавал пътят към целта му – лампата. Той трябвало да разпознае от първи и единствен опит кое е това огледало. Разгледал ги внимателно, всички били еднакви. Какво да прави? Изведнъж чул жуженето на една мушица, която му прошепнала, че ще помогне. Кацнала на търсеното огледало, Аладин го побутнал, то се отворило като врата и препятствието било преодоляно.

Продължил пътя си и не след дълго щял да падне в дълбока яма, замаскирана с листа – това бил вторият капан, преминал и него. Преодолял и третия капан – трябвало да подреди пъзел от 1000 части за пет минути. В това изпитание му помогнали работливите мравки, които съединили с общи усилия многобройните парчета. Изображението, което се получило било на търсената лампа.

С воля, упоритост и помощ успял да се справи, а пътят му ставал все по-стръмен. Започнал да се катери с всички сили, но изведнъж една змия се изпречила пред него и искала да го ухапе. Аладин отскочил назад и в този момент един камък се отронил от скалите и се затъркалял надолу. Той пъргаво се дръпнал и камъкът се стоварил върху главата на змията, убил я на място. Така Аладин се спасил от отровната змия и продължил напред. Най-накрая стигнал върха на скалата, а там наистина стояла и блестяла на слънцето една стара златна лампа. Аладин я взел в ръце, потъркал я с кърпичката си, за да я почисти и в този момент пред него се появил огромен дух. Той казал с дебел глас:

– Ти ме спаси, смело момче. От един век стоя тук и чакам някой смелчага да дойде. Поискай нещо от мен, аз ще го изпълня!

– Благодаря, джине, чуй моите желания. Искам да имам куче, което да е мой верен другар. Искам голяма къща с просторен двор. Искам училища, в които децата да имат повече междучасия и да играят. Нека часовете по всеки учебен предмет се провеждат в специални зали с много компютри, чрез които да правим виртуални разходки до всяко кътче на света. Искам в училищата да има плувни басейни, игрища, кинозала, фитнес зала, ателиета по изкуства. А защо не и зеленчукови градинки с биозеленчуци, за които се грижат самите деца. Аз обичам гълъбите и много искам един голям гълъбарник с гълъби различни породи-спортни, пощенски, каталунски, пазарджишки. Да се грижа за тях и да наблюдавам как летят за мен е удоволствие. Ако направиш всичко това, ще е чудесно.

Не чакал дълго Аладин и видял как всичко се случва според желанията му. Той се почувствал много щастлив. Благодарил от сърце на своя вълшебник и покровител.

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели“