Джинът от лампата, който съживи принцесата

Един ден си скучаех в лампата, докато не се случи чудо! Тя се отвори. Отвън ме чакаше един строен младеж. Беше облечен в дрипи, а на рамото си имаше маймуна. До него весело се рееше летящо килимче. Погледна ме уплашено, но аз му казах, че няма причина да се страхува. И защото ме освободи от лампата ще му изпълня 3 желания. Щом излязохме от пещерата, където беше скрита лампата, той ми показа града. Улиците бяха широки, а около тях имаше магазинчета. Навсякъде около нас се разхождаха малки и големи. Не бях виждал толкова живи на едно място! Но изведнъж тъжният поглед на Аладин (така се казва момчето) се спря зад отворените порти на двореца. Вътре красивата принцеса решеше дългите си копринени коси над един прекрасен фонтан. Аз се досетих, че момчето е влюбено и му казах:

– Хайде! Стига я зяпа! Отивай и се запознай с нея!

– Не мога! – отвърна ми той. – Виж ме само! Дали една красива и великолепна принцеса ще хареса един нересан, рошав и мръсен дрипльо като мен?! Иска ми се да бях такъв какъвто съм!

– Считай твоето желание за изпълнено! – извиках аз и щракнах с пръсти.

Озовахме се в една стая пред огледало и няколко нови дрехи. Подсвирнах ѝ магически и първите се нахлузиха на момъка. После вторите, третите и така до последните. Накрая той си избра едни бели одежди като на принц – с бял тюрбан и цветни пера. Изглеждаше фантастично! Рано вечерта го изпратих да се запознае със принцесата. Тя се разхождаше в градината без дори да подозира, че един хубав млад момък я чака с цветя и летящо килимче на входа. Като го видя, малко се постресна, но после разбра, че заплаха няма. Той се приближи и те се запознаха. Тогава аз си тръгнах, за да не ги притеснявам, а като Аладин се върна каза, че си е прекарал страхотно. Били са се разхождали цяла вечер, говорели са си, пък и даже лъвът на принцесата е щял да го изяде ако не е била тя да го спре. И от тази вечер той се промени. Ценеше се повече и общуваше с хората. След този ден всички започнаха да го харесват и уважават. Но не всичко беше цветя и рози след този ден. Аладин и принцесата изчезнаха. Никой не знаеше къде да ги търси. Само аз узнах, но твърде късно. Един зъл магьосник завидял на Аладин, че принцесата го обикнала, а не него. Затова ги затворил в една тъмница под земята, без храна, вода или лъч светлина. Като ги намерих видях, че Аладин плаче над нещо – принцесата. Беше издъхнала от глад и жажда тъй като бяха там повече от 2 седмици.

Измъкнах ги и като се върнахме, в двореца настъпи дълго мълчание. Никой не искаше да проговори. Късно вечерта Аладин дойде при мен и ми каза:

– Виж, Джине, аз нося нещастие. Принцесата си отиде заради мен. Ако не бях аз нямаше да стане така Иска ми се тя отново да е тук! Да усетя пак топлото ѝ присъствие. Тогава ми дойде идеалната идея.

– Знаеш ли какво? Може да стане ако си го пожелаеш.

– Какво имаш предвид?

– Забрави ли!? Имаш още 2 желания!

– Наистина ли?!

– Да!

– Ами щом е така искам принцесата да се върне! – извика Аладин.

Щракнах с пръсти и пред нас се появи принцесата жива и здрава. Тогава той я прегърна, благодари ми и ми каза:

– Давам последното си желание на теб, Джине! Не ми трябва. Всичките ми мечти се сбъднаха.

Тогава аз онемях. Никой не ми беше правил такъв или какъвто и да е подарък. Тогава си пожелах да не живея в онази тясна лампа, а някъде навън. И оттогава всичко стана както трябва. Аладин и принцесата заживяха заедно в замъка, аз в една къща в града, а що се отнася до магьосника – него го натиках в старата ми лампа. И всички заживяхме щастливо (е, без магьосника разбира се).

Участва в конкурса „Въображението впрегни, приказка напиши и вълшебни награди от новия „Аладин“ спечели