С куче на училище

Беше първият учебен ден на Мая. Тя стана рано. Взе раничката си и сложи в нея тетрадките, цветните моливи, боичките и химикалките. Когато раничката беше готова Мая взе новата си рокля с пъстри цветове и я облече. Беше 7.30 и тя трябваше да тръгва. На вратата кучето и Спарки я очакваше с нетърпение. Когато Мая дойде, кученцето започна да подскача на два крака. Тя клекна и го погали по главата. Спарки я гледаше с големите си черни очи.
– Не ме гледай така! Не мога да те взема! – каза Мая на Спарки, който я гледаше с умоляващ поглед.
– Е, добре! Едва ли някой ще се кара. – и така момиченцето взе кучето и двамата доволни тръгнаха към училище.

По пътя заваля дъжд, нали беше есен. Мая си сложи качулката , но за Спарки качулка нямаше. Момиченцето свали раничката от гърба си и пъхна кучето в нея. Така стигнаха двамата приятели до училище. Там съучениците на Мая я чакаха, за да могат да започнат с игрите и веселбите. Когато видяха кученцето в раницата, те много се учудиха.
– Но, Мая не знаеш ли, че е забранено да се внасят животни в училище? – попита едно от децата.
– Знам, но не успях да устоя на големите му очи.
Би звънеца за час и децата влезнаха в клас. Мая скри кучето с раницата си и учителката влезе.
По време на час кученцето взе да скимти и Мая бе принудена да каже всичко на госпожата си.
– О, мила, не може да носиш домашни любимци в училище.
– Знам, знам! Но толкова ще ми липсва! – промърмори с разплакани очи момиченцето.
– След месец ще има ваканция и тогава с твоя приятел ще можете да си играете колкото искате. Сега вземи кучето, заведи го вкъщи и утре те очаквам без него.

Мина един месец и Мая бе много щастлива, защото щеше да си играе със Спарки по цял ден.

Участва в конкурса "Литературен тетрис".