Сузи и нейните нови домашни любимци

Всичките ни преживявания се превръщат в спомени! Понякога ти се иска да забравиш всичко и да започнеш наново, защото не само има добри спомени, а има и лоши спомени. :) Но сега конкурсът ни е за най-страхотно преживяване, затова аз ще напиша едно от най-хубавите преживявания на едно малко момиченце на име Сузи!

Семейството на Сузи се състои от пет човека. Тя има по-голяма сестра и по-голям брат. Другите трима са майката, бащата и тя. Сузи постоянно молеше родителите си за едно малко кученце, но те не позволяваха!

Беше няколко дни преди Коледа. Сузи реши да напише писмо до Дядо Коледа. Тя взе един лист и химикал и започна да пише.

Здравей, Дядо Коледа. Казвам се Сузи. Аз не искам много! Искам само един верен приятел с когото да споделям всичко, да се веселя с него и да го гушкам безкрайно! Искам едно малко кученце. Породата му да е „малтийска болонка“ и на цвят да е бяло. Моля ти се! Донеси ми го! Желая го безкрайно много! Искам едно кученце, което да ме радва! Моля те, аз много слушах през тази година и ще продължавам да слушам, само ми го донеси! Обещавам, че аз ще чистя космите му, които са изпадали на пода. Обещавам, че аз ще го храня и ще го къпя! Аз ще се грижа за него, моля те донеси ми кученцето, за което мечтая отдавна! Аз помолих родителите си, но те не ми позволяват, затова моля теб! Винаги хората казват, че приятелството е най-важно, а аз нямам никакви приятели, затова искам кученце! С него ще сме най-добри приятели, обещавам, че никога няма да го изоставя! Благодаря ти предварително, Дядо Коледа! :)

Сузи остави писмото на масата, надявайки се Дядо Коледа да го види от вълшебния си телевизор и да дойде да го вземе! Тя легна на леглото и заспа дълбоко, защото беше уморена. След известно време, майка ѝ стана, за да си пийне чаша вода и видя писмото. Прочете го и видя, че момиченцето ѝ силно желае това куче и реши да и направи подарък за Коледа. Тя прибра писмото.
Беше сутрин. Сузи стана и видя, че писмото го няма. Зарадва се много. Почна да вика с радост:
– Взел ми е писмото, взел ми е писмото!
Всички се чудеха за какво става дума, освен майка ѝ, защото писмото беше у нея. Минаха 2-3 дни, вече беше Коледа. Сузи с нетърпение чакаше да стане вечер! След известно време дойде и дългоочакваната вечер – Коледа. Семейството седна на трапезата. Сузи започна да губи надежда, защото нямаше никакви подаръци, но точно тогава майката на Сузи каза:
– Ред е за подаръците!
Сестрата на Сузи получи нови гримове и блуза. Братът на Сузи получи футболна топка и плакати на любимите му футболисти. Майка ѝ получи готварска книжка, ваза и много картички. Бащата на Сузи получи часовник на отбора, който подкрепяше (става дума за футболен отбор) и много картички. Дойде ред на Сузи. Тя получи повече от желаното. Беше много радостна!
– Оууу, колко са сладки! – каза Сузи, а майка ѝ отвърна:
– Ти ги заслужаваш, мила. Беше много послушна!
Тя беше получила малко котенце и малко кученце (породата на кучето беше „малтийска болонка“ и на цвят беше бяло, така както беше написала в писмото).
– Купихме ти куче и коте, понеже този вид кучета се разбират с котки. А сега как ще ги кръстиш?
– Кучето е Томи, а котето Мили.

И така Сузи всеки ден си играеше с тях и всеки ден ги водеше на разходка. Между другото Томи и Мили се разбираха чудесно! И така всички бяха щастливи. Семейството им вече беше от седем члена, защото вече Томи и Мили бяха част от тяхното семейство! И така това стана най-страхотното преживяване на Сузи!

А моето най-страхотно преживяване – на 31.12.2013 г. всички посрещнахме Новата година живи и здрави! :)

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"