приказки от деца

Начало | приказки от деца | Лили и вълшебното клонче

Лили и вълшебното клонче

Павче Стефанова | 2013-10-08

Лили беше малко момиченце на осем годинки. Тя можеше да говори с животните. Те винаги и помагаха в нужда, а също и тя на тях. Имаше много приятели в училище и често ходеше с тях на разходка в близката гора.

Една пролетна сутрин, когато се разхождаше в гората със своите приятели тя намери на земята малко клонче. То беше  много странно, защото на най-горната си част имаше една пъпка, под нея хубаво зелено листенце, отдолу – жълто, което едва се крепеше за клончето, а най-отдолу беше голо и замръзнало. Щом Лили го докосна зеленото му листенце излъчи ярка светлина и след няколко секунди им стана горещо, дърветата около тях се раззелениха, птичките вече пееха и учеха малките си да летят. Момичетата разбраха, че е лято, че е ваканция. Зарадваха се, защото още не бяха учили урока си за следващия ден. Ами се приготвиха за игри и веселба. Но не след дълго просветна жълтото листенце. Задуха студен вятър. Листата падаха танцувайки във въздуха. Птичките се събираха по клоните на едно дърво и се готвеха да отлитнат на юг. Без съмнение – това беше есента. Небето притъмня. Заваля дъжд.
Точно навреме преди момичетата да се намокрят светна голото клонче и земята замръзна. Дърветата нямаха никакви листа. Валеше сняг. Момичетата започнаха да се целят със снежни топки и да правят фигурки в снега.

Накрая клончето, светна със силна многоцветна светлина, като всичките и цветове се сменяха бавно и плавно, докато самото то не изчезна. Децата се върнаха където Лили беше намерила клончето.
Щом се прибраха разбраха, че не е изминало никакво време. Лили излезе на балкона. Отнякъде долетя една лястовичка. Момичето я попита за онова клонче. Лястовичката му отговори:
– Това е вълшебно клонче. То те превежда през всички сезони за един ден. По късно разбираш, че не е минало никакво време. Има само четири такива клончета в света и трудно се намират.

На следващия ден в училище момичетата разказаха на всички за приключенията си. И всички им казваха едно и също в края на разказа. И то беше:
– Вярвайте във вълшебствата и всичко ще е възможно!

Участва в конкурса „Литературен тетрис".
 



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град