Коледното желание на Боряна

Боряна, така се казваше едно малко тринадесет годишно момиче с необикновено желание. То живееше в малка къща с големият си петнадесет годишен брат Борис, майка си и баща си. Борис рядко се прибираше. Денем той беше на училище, следобед затворен в стаята си, а вечер все някъде излизаше. Боряна не разговаряше много с него, защото той самият не се интересуваше много от малката си сестричка и не я допускаше до себе си. Майката на Боряна по цял ден чистеше и готвеше, а понякога, щом й останеше малко време, тя помагаше или на Боряна с ученето, или гледаше някой нов сериал, или си отделяше малко време и се лакираше за следващия "интригуващ" ден. Бащата й работеше по 10 часа на ден 6 дни в седмицата. Тръгваше в 8 часа сутринта и се прибираше в 22:00 вечерта. По път за работа караше Боряна на училище, а в kеделя почиваше и трупаше сили за следващата работна седмица. С две думи Бори не успяваше да разговаря много със семейството си, освен по празниците, ала понякога дори и тогава не. Брат й излизаше с приятели, за да празнува, а родителите й ходиха по банкети, докато Бори оставаше при баба си.

Боряна беше умна. Тя изкарваше добри оценки и не беше грозна. Беше едно нормално момиче, което обаче нямаше дори приятели. Имаше едно момиче, Маргарита, с която се разбираха и си говореха от време на време, но все пак бяха от различни класове и беше рядкост да се засекат извън коридорите на училището или голямото междучасие. Учителките обичаха Боряна, защото беше тиха и скромна. Не говореше много и слушаше винаги и може би това е причината да няма приятели. Боряна не заемаше страна в чужди спорове, не се биеше и не се намесваше в разговорите на другите деца. Един ден, в който не успяха да отворят вратите на колата на баща й, поради причината, че бяха замръзнали от студа, се наложи Бори да върви в студа пеша. По пътя срещна Маргарита.
– Хей, Бори ела! – извика Маги.
– Идвам – отговори Боряна.
– Какво искаш за Коледа Бори? Аз може би нов телефон или не... чакай таблет!
– Аз искам нови приятели Маги, знаеш, самотна съм. Никой не си говори с мен, освен теб, разбира се.
– Добре Бори, но Дани е там и аз отивам при нея... ще те оставям, ЧАО! – извика момичето и хукна. Боряна въздъхна и продължи сама, гледайки как приятелката й отива при другото момиче и продължават двете по другия тротоар. Дойде Коледа. Не знам как, но родителите на Боряна бяха успели да изнудят брат й да си стои вкъщи. Бори нямаше много коледно настроение. Навън нямаше сняг, никой не се усмихваше, всички вървяха съсредоточени и вършеха тяхната си работа, сякаш не знаеха, че е празник. Майката на Бори бягаше като луда из къщата и разнасяше гозби. От време на време се усмихваше на мъжа си и леко поглеждаше към Боряна. Дойде вечерта, една допълнителна звезда изгря на небето. Майка й носеше печена пуйка, а Бори подреждаше приборите. След малко баща й и майка й също се настаниха, след 5 минути дойде и брат й. Помолиха се и седнаха да ядат. След вечерята братът на Боряна каза:
– Време е на подаръците!
Майка й получи сребърна гривна от мъжа си, парфюм от Боряна и блуза от сина си. Бащата получи часовник, одеколон и нова вратовръзка. Братът на Боряна таблет, портфейл и дънки, дойде ред на Боряна...
– Ела с мен! - каза брат й и я хвана за ръка.
За първи път в живота й той й обръщаше внимание. Тя дойде. На двора имаше кучешка колибка. Щом чу стъпките, от колибката изскочи едно малко пале, немска овчарка.
– Това е новият ти приятел! – каза баща й, докато палето вече беше скочило и ближеше Боряна по лицето. Учителите на Боряна се притесняваха.
Тя всеки път излизаше сама от стаята, в междучасията стоеше сама... те се мислеха за любимата с ученичка и споделиха с родителите й. Така всъщност желанието на Бори стана реалност. НЕЙНОТО КОЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ СЕ ИЗПЪЛНИ, ТЯ СИ НАМЕРИ ДРУГАР!

Участва в конкурса "Моето желание към Дядо Коледа"