Коледата на Ани

Живееше едно момиче на име Ана, но всички я наричаха Ани. Покрай Коледа винаги се случваше едно и също. Злобните деца от класа ѝ се провикваха:
– Няма никой тук, който да вярва в Дядо Коледа, нали?
Но три момичета само мълчаха. Това бяха Ани и двете й приятелки. Те търпяха подигравки, но защитаваха вярата си. Но тази Коледа бе различна. Ани се замисли дали вълшебният старец всъщност съществува. Защо преди вярваше в това? Та как елените ще летят? Как човек ще обиколи света за една нощ? Тези въпроси я мъчеха от дни наред.
Вече беше дошло време за писмо до Дядо Коледа. В писмото Ани написа:

„Дядо Коледа, кажи истина ли си?... и покажи! За да стоплиш моето сърце, заедно с едно джудже, ти ми подари плюшено мече. С надежда някой ден да те видя!
Твоя Ани”

Момичето остави писмото на масата и въздъхна. Но прозорецът беше отворен. Духна северният вятър и писмото излетя през прозореца.
– Ужас, ще остана без подарък! – каза си Ани- Настъпи Коледа. Ани и семейството й си бяха вкъщи. Очакваха подаръците. Стана полунощ. Ани вярваше, че всеки момент ще дойде Дядо Коледа. Но мина минута, после две, после три. Момичето изгуби надежда и излезе навън, да гледа звездите. Щом се завърна, тя не повярва на очите си. За нея имаше подарък. Пишеше, че е от Дядо Коледа. Но преди да види какво има в опаковката, се чуха викове на деца. Разбира се, момичето реагира веднага и излезе навън. Не видя нищо, докато не погледна към небето. На лунна светлина се виждаше пълен весел мъж, носещ се в теглена от елени летяща шейна. Но Ани продължаваше да не вярва. Прибра се вътре , отвори подаръка си и не можа да повярва. Пред нея стоеше плюшеното мече, което желаеше. Това беше дело на Дядо Коледа – едно коледно чудо!

Участва в конкурса "Моето желание към Дядо Коледа"