Дядо Коледа прави чудеса

Заедно с майка си и баща си Ида живееше в една двуетажна къща. Тя беше расла в заможно семейство. Момичета ѝ се възхищаваха, защото всяка сутрин бавачката Джеси й приготвяше топло мляко с какао, взимаше уроци по пиано от учителката Елизабет и всяка седмица имаше нова рокля ушита от най-добрата шивачка. Всеки мислеше, че животът на Ида е розов, но всъщност нищо не изглеждаше така както е. Майка й работеше като стюардеса, а баща й беше екскурзовод. Тоест винаги бяха заети и нямаха време за нея.  

Наближаваше Коледа, но Ида не се вълнуваше, защото всяка година родителите й изпращаха куп скъпи подаръци и си мислеха, че тя е щастлива.  Те никога не я разбираха. Чудеха се какво би могло да иска едно дете освен бели обувки, цветни поли и бляскави бижута. Като всяко дванадесет годишно момиче искаше да празнува със семейството си.  
Един ден преди празника тя се сети, че все още не беше написала писмо до Дядо Коледа. Бързо взе лист, химикал и започна да пише, като повтаряше на глас:
– Здравей, мили Дядо Коледа, тази Коледа искам да прекарам с мама и татко. За мен не е важно как ще сме облечени или пък какво ще получа, защото аз копнея за един щастлив ден прекаран с тях. Дано ме чуеш и осъществиш мечтата ми.   
На следващата сутрин когато Ида си отвори очите, родителите й бяха до нея. Вече тя беше истински щастлива. Вярваше в това, че Дядо Коледа е истински чудотворец, и че можеше да накара всяко дете да се усмихне. Вечерта си прекараха чудесно, защото бяха заедно. Майка ѝ Мария беше приготвила ястията, а заедно с баща си Робърт украсиха елхата. Голяма изненада и за тримата беше, че дойдоха гости от далечна Австрия. До късно танцуваха, пееха песни и играеха разни семейни игри като „Туистър”, „Монополи” и други.  

Тази Коледа беше най-прекрасната за Ида, защото любимите й хора бяха до нея.  

Участва в конкурса "Моето желание към Дядо Коледа"