Фин и Джейк и мистериозния чорап

Една сутрин Фин и Джейк решиха да отидат на разходка в гората. Взеха раниците и тръгнаха.
Времето беше много хубаво. Те слушаха песните на птичките, слънцето им се усмихваше, беше тихо и спокойно.
Улисани в приказки, Фин и Джейк се отклониха от горската пътека. Изведнъж на един храст видяха чорапче. Фин го побутна с пръчка и вътре нещо прошумоля. Спряха се. Какво има вътре? Внимателно откачиха чорапчето и извадиха от него листче. Разгърнаха го. Там имаше нарисувана карта. Тя като че ли ги подканяше да я следват. Фин и Джейк тръгнаха, следвайки стрелките. Гората ставаше все по-тъмна и по-страшна. Извадиха фенерчетата. На близкото дърво видяха друго чорапче. В него също имаше листче, но пишеше: „Помощ“!
Момчетата се стреснаха. Кой е изпаднал в беда?

Странни звуци ги изплашиха. Те тихо се запромъкваха. Изведнъж усетиха нечие присъствие. Треперейки от страх се обърнаха. Едва успяха да заглушат радостните си викове, като видяха кучето си. То щеше да им помогне. Продължиха напред. Стигнаха до една колиба. Вратата беше заключена, но вътре някой плачеше. Тогава кучето започна да рови земята и успя да влезе. Чу се боричкане. След малко вратата се отвори и от колибата излезе мъж с вдигнати ръце. Той се беше опитал да премине границата и държеше за заложник една жена.

В това време се чуха бързи стъпки и кучешки лай. Граничарите дойдоха и заловиха нарушителя.
Двете чорапчета спасиха жената, която в момента на отвличането не беше успяла да ги закачи на простора. А листчетата? Те бяха на детето й, което си играеше на детектив.

Участва в конкурса за разкази „Млад детектив“