Корабът "Око"

Беше слънчев и спокоен ден. Аз се връщах от училище и се запътих към спирката. По пътя видях някаква сграда, която като че ли се появи от нищото. Беше във формата на око и случайно забелязах как някакъв зелен човек влиза в нея. Реших да не се бъркам, но любопитството ми надделя и реших да вляза. В същия момент, в който стъпих вътре сградата излетя. Огледах се. Около мен имаше само някакви човечета прилични на зеления човек, който видях по-рано. Те се тълпяха покрай някакъв трон, върху който седеше голям зелен човек, който явно беше техен водач. В същия миг чух някакви звуци, но така и не ги разбрах. Само видях как едно от зелените човечета (за които по-късно разбрах, че са марсианци), донесе една златна корона и я постави на главата на водача. В същия миг се осъзнах.
Сутринта чух няколко деца да си разправят как короната на Английската кралица е открадната, а заедно с нея и един кристал, който се предавал от поколение на поколение. Огледах се отново и забелязах кристала забит в пода. Идваше едно марсианче за кристала. Тогава изведнъж се усети трус. Та ние бяхме на Марс. Тогава корабът „око“ спря и вратите се отвориха. Бях се скрил зад един гардероб и така те не ме забелязаха. Досетих се, че сега ще ме забележат и реших да си остана в кораба. Предполагах, че ще оставят в кораба короната и кристала и аз ще отведа кораба отново към Земята, но уви. Влязоха в една пясъчна пещера и тъкмо и аз да се вмъкна, едно марсианче ме забеляза и хукна да съобщи на другите, че на Марс има човек. Тогава докато то идваше с цялата тълпа от марсианци, се вмъкнах в пещерата и взех откраднатите вещи. Занесох ги в друг кораб и успях да го приземя на Земята.

Първо отидох вкъщи, но родителите ми ги нямаше и тогава тръгнах за Англия. По пътя пък през стъклото на автобуса забелязах кораба око. Те бяха осъзнали, че съм взела короната и кристала и бяха дошли да ме търсят. Но тогава точно стигнах пред двореца и съобщих на стражите за крадците. Отначало те не ми повярваха, но след като забелязаха „Окото“ отидоха до него и хванаха всички марсианци до един. Предадох вещите на кралицата, а когато тя ме попита какво искам в замяна, се досетих за родителите ми и със сълза на окото прошепнах „искам мама и татко да са тук“. В този миг кралицата изпрати един самолет за родителите ми. Те дойдоха веднага и заедно се прегърнахме и отпразнувахме моето завръщане. На мама и татко много им хареса Англия и тогава кралицата ни предложи къща до нейния дворец и ние заедно заживяхме там. А всеки път, когато на кралицата й изчезнеше нещо, дали гребен, дали корона, аз все ги намирах. Особено в кораба „ОКО“ при моите приятели марсианците!

Участва в конкурса "Като Унки Марлюнки"