Да се чувстваш точно като Унки Марлюнки

Беше обикновена облачна сутрин. Аз стоях в кабинета си и разучавах едно съвсем обикновено досие. Внезапно в кабинета влетя задъхан господин с черно сако и дълги кафеникави мустаци.
– Помощ! Помощ! Отвлякоха мистър Стоун! Помощ! – викаше задъхано той.
– Успокойте се! – успокоявах го аз. – Заповядайте, седнете!
Човекът седна на стола и започна да разказва с разтреперан глас:
– Беше някъде към два без петнадесет. Мистър Стоун пиеше обедното си кафе и проверяваше някакви доклади. И понеже аз съм личният му секретар, той ме прати до близката поща, за да взема колета му от негов стар ъъъ.... познат. И когато се върнах, забелязах, че той е изчезнал и върху стола му имаше бележка с надпис: „С. ДЖ“.

И тогава ми светна мисълта, че може би той е отвлечен! Набрах номера на полицията и след пет минути дойдоха шест ченгета.
Ние тръгнахме към местопрестъплението, поведени от мустакатия господин. Ето, че стигнахме. В офиса нямаше нищо особено. Една празна чаша от кафе, купчинка от празни доклади и куп такива неща. Казах на полицаите да претърсят за странни белези, а аз извадих детективската си лупа и съсредоточено започнах да оглеждам бюрото. Но за съжаление не се открояваха никакви следи. Изведнъж един от полицаите се провикна. Беше открил нещо. Отидох при него и видях още една от онези странни бележки. Този път на нея пишеше: „Ж. Г“. Изведнъж ми светна за разказа на брадатия чичко. Спомних си, че той беше казал: „... той ме прати до близката поща, за да взема колета му от един негов стар ъъъ ... познат...“. Реших да го попитам:
– Ъъъ, господин...
– Стийв, господин Стийв! – поправи ме той.
– Да, господин Стийв! – продължих аз. – Какъв беше този стар познат на вашия шеф, за който вие говорихте?
Господинът замълча. Преглътна и бързо се изниза от кабинета.
– Чакайте, господин Стийв! – викнах аз и хукнах подир него.
Той тичаше доста добре за дебел чичко.
– Почакайте! Накъде хукнахте??? – продължавах да викам аз, докато господин Стийв не се мушна в една дупка на стара ограда.
Изведнъж чух викове за помощ някъде от Грийн Парк. Затичах се към парка воден от виковете. И ето, че видях завързан с въже мъж. Отвързах го и той ми разказа какво му се е случило. Оказа се, че господин Стийв не е никакъв господин Стийв, а Джони Бърг, известен похитител, действащ с неговата банда. Самият той заловил този човек, който всъщност е шефът, за който говореше Бърг. Ченгетата заловиха Джони Бърг, а мен ме назначиха в пост „Старши детектив“. Чувствах се точно като детектива Унки Марлюнки!

Участва в конкурса "Като Унки Марлюнки"

Снимка: hil.troy.k12.mi.us