Семейна Коледа за Гринч

Разхождах се в гората и изведнъж намерих страхотна гледка. От един висок камък се виждаше планинско пасище, а до него бързаше бистър поток. Докато се наслаждавах на тази гледка някой ме повика по име. Кой ли пък е това? С този смешен перчем и тази зелена, зелена козина. Защо пък ме гледа така сърдито. Извиках го при мен и той ми каза гордо, че се казва Гринч. Устата му се разпъна чак до ушите и каза, че е намислил да краде Коледата. Няма да му позволя. Нали всички деца по целия свят ще чакат своите подаръци и ще надничат под елхата. Поканих го да погледаме заедно красивата гледка, а после го извиках да се приберем вкъщи. Там ме очакваха баба и дядо. Те бяха сготвили вкусна гозба. Гринч също я хареса и някак си малко беше забравил за лошата си идея. Разказах му, че утре е Коледа и хората казват, че тогава всичко е бяло и свято. Но за мен интересното е откъде идва тази магия. И защо украсяваме елхата.

Показах му нашата елха, която стои до прозореца и е украсена с играчки и цветни гирлянди. Там са сложени и подаръците. Прочетох му какво пишеше на моя – Пази това, защото е с любов от цялото семейство. Отворих го заедно с Гринч и видях малък барабан, който издаваше чудни мелодии като от песента за малкия барабанчик. Питах го дали знае кой е малкия барабанчик и му казах, че това е едно малко момче, което нямало подарък, но искало да свири на своето барабанче от сърце, за да зарадва всички.

Гринч се замисли и май видях, че му хареса тази история. Исках да кажа на всички деца, че Коледа беше спасена.

Участва в конкурса „От новия „Гринч“ се вдъхнови, приказка напиши и чуднички награди спечели!“