Зайчето и вълшебната ягодка

„В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече“. Тази поука беше научило зайчето през една много студена зима и никога нямаше да я забрави.

Малко преди да дойде зимата всички животни в гората усещаха, че тя ще е много по-студена и страшна от всички зими. Затова всички се бяха захванали да си натрупат зимни запаси: костенурката, мечката, катеричката, дори мравките в мравуняците, само не и нашето зайче. То беше убедено, че зимата ще си е нормална, а и честно казано го мързеше и просто седеше и гледаше другите животни. Така зимата дойде и Зайо нямаше нито един запас от плодове, моркови или друга храна. Отначало въпреки студа храна се намираше, но след няколко дни дори и тя свърши. Вече нямаше малки морковчета скрити под снега в земята или ябълки покрити със сняг. Зайо загази доста сериозно. Така седя няколко дни, но гладът накрая стана нетърпим и зайчето трябваше да напусне топлата си дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Няколко часа Зайо се опитваше да достигне ябълката и все не успяваше. Скачаше ли, скачаше и нищо. Накрая толкова много огладня, че извика за помощ. Отначало останалите животинки не направиха нищо, но той продължи да моли за помощ и накрая те го съжалиха, а и нали му бяха приятели нямаше как да го оставят сам. Затова му направиха кула от самите себе си. Баба Меца, като най-голяма и силна  беше най-отдолу, върху нея се качи костенурката, след това катеричката и нейното семейство. Дори мравките се опитаха да помогнат и така Зайо откъсна вкусната ябълка и беше изпълнен с щастие. Той напълни стомахчето си и завинаги запомни, че когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.

Тази поука му послужи и през пролетта. След като беше изял вкусната ябълка, за него и другите животни в гората пролетта дойде неусетно и изглеждаше така спокойна. Всички животни наизлизаха от къщите си и се радваха на топлото слънце. Само Зайо беше дълбоко заспал. А може би не трябваше, защото точно в този момент дойде една лоша фея и отвлече всички животни. Тя толкова искаше да завладее света, а затова трябваше да направи вълшебна отваря, която се правеше от черупка на костенурка, козина от мечка и катеричи опашки. Точно затова на злата фея и трябваха животните. Тя отвлече всички, остави само мравките. Те милите се опитаха да помогнат, но бяха толкова малки в сравнение с нея, че не успяха да направят нищо. Тогава те решиха да събудят Зайо и да измислят план. Отидоха в дупката му и притеснени и изплашени с треперещи гласове обясниха всичко. За щастие зайчето знаеше точно къде живее злата фея и че може да се унищожи с една ягодка, която растеше точно до неговата дупка. Така Зайо и мравките взеха вълшебната ягодка и отидоха при феята, която живееше накрая на гората в една къщичка.

Още щом влязоха те видяха горките животни затворени в клетки, а феята пред голям казан доволна и щастлива. Тя беше сигурна, че един заек и група мравки няма как да я победят, но грешеше. Единственото, което трябваше да направят е да доближат ягодката до нея и тя щеше да изчезне. Точно такъв беше и планът, докато Зайо разсейваше злата фея със заплахи и приказки, малките мравки доближиха ягодката и всичко, заедно феята, клетките и къщата изчезнаха. Животните бяха толкова щастливи, също като Зайо с ябълката. Когато го попитаха защо ги е спасил той просто им каза, че през зимата запомни нещо, което никога няма да забрави и то е:  когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.

Така цялата гора заживя щастливо и всички винаги си помагаха.

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“