Приказка за България

Било време, когато всички хора живеели без държави. Всеки правел нещо и познавал само мястото, където живеел. Нямало нужда да знае друго, защото всички места били еднакви и всички хора – добри.

Цар на живите същества била Крилатата Ламя. Само тя знаела, че скоро по Земята ще дойде Злото. Местата ще станат съвсем различни. Ще се появят лоши хора. Затова Ламята поставила задача на хората да измислят най-страшния костюм , с който да плашат Злото.

Мислили, мислили, но не могли да измислят всички заедно. Започнали да се карат.
Най-сетне се разделили на групи и всеки почнал да прави костюм по своята идея.
Дошъл денят на представянето. Пред Крилатата Ламя се изреждали костюмите на различни групи. Били красиви, но само един единствен издавал звуци. Бил космат и шарен. По петнистата му кожа се преливали бяло, кафяво и черно. Жълтото и червеното правели ивици, а розовото и синьото разделяли останалите цветове. Навсякъде имало мъниста, пайети и малки звънчета. На кръста му висели един до друг големи звънци. Лицето било голямо и намръщено, с живи очи, които се въртели. От огромната му уста се показвали зъби, като бобени зърна. Всичките остри като бръснач. На главата му имало дълга шапка от различни птичи пера. Държал гега в ръка – твърда и дебела.

Всички признали силата и красотата на този костюм. Ламята извикала хората, които го направили. Казала им, че за награда ще им даде най-красивата земя, в която да живеят заедно. Да се обичат и се грижат един за друг. Да гонят злото винаги, когато се появи.

Така е и до ден днешен. Хората с костюмите нарекли кукери. А земята – най – красивата, се казва България!