Това е моята България

Вървях по старата горска пътека и главата ми бучеше. Даже малко ме болеше, но аз вървях и слушах звуците. Жуженето на листата, викът на вятъра, потракването на камъчетата. И най-ясно от всички – песента на птиците. В този момент в главата ми се появи желание.

Ще нарисувам България – нежна и красива като песента на птиците!

Взех бял лист и започнах. Горите бяха пълни с ели – зелени, сребристи. Върховете им – златни от слънцето. Гори без нито един боклук, а пълни със животни. Планините обсипах с трева и цветя, а сред тях тичаха диви коне. Морето? Морето нарисувах чисто и блестящо като огледало, пълно с усмихнати рибки...

Това беше моята нова България – същата, дето е в мен.